Грешката е прозорец към мисленето на ученика. Когато една грешка се повтаря, тя показва как ученикът разбира материала. Затова е полезно да я прочетем, преди да обясним наново. Прочитът на грешките е предложение на екипа на Образование без раници – един от възможните.

5.1

Как да прочетем грешката

При всяка грешка си задайте два въпроса:

  1. Какво точно е разбрал грешно ученикът?
  2. Какъв въпрос бихте задали, без да давате отговора?

Въпросът помага на ученика сам да забележи грешката. Добрият въпрос води към нещо, което ученикът вече знае: приблизителна оценка, рисунка, пример с числа.

В индивидуалния доклад броят опити и подсказки показва къде ученикът среща затруднение. Каква е грешката, виждате в отговорите му: в „Задания“ щракнете върху резултата му и отворете въпросите. Когато една грешка се повтаря в няколко опита, тя е сигнал за неразбиране.

Как учениците свикват с грешките

„В началото децата много се притесняваха, че грешат, че не успяват да достигнат определено ниво. Но после се увериха, че това не е нещо фатално – че могат отново и отново да влизат, без някой да им се кара или да им прави забележка.“

Донка Димова, начален учител, СУ „Христо Ботев“, Айтос
Интервю: „Една година с Кан Академия: опитът на начален учител от Айтос“
Портрет на Михаела Божанкова

„Миналата година бяха максималистични – искат да са само на 100 процента. Нищо по-малко не се приемаше. И като видят нещо, което не е в зелено, край – това е краят на света.“

„Тази година не е така. Стремежът им е към това да си решат задачата, независимо от това колко пъти трябва да се връщат към нея, колко пъти трябва да си водят записки…“

Михаела Божанкова, начален учител, 97. СУ „Братя Миладинови“, София
Интервю: „Госпожо, това е лесно!“
5.2

Грешка 1: подобни едночлени

2a + 2 = 4a

Какво точно е разбрал грешно ученикът? Какъв въпрос бихте задали, без да давате отговора?

Как може да се прочете

Какво е разбрал грешно. Събира 2a и 2, сякаш са едночлени от един вид. Ученикът не различава подобни и неподобни едночлени.

Въпрос към ученика. „Ако a = 5, колко е 2a + 2? А колко е 4a?“ Ученикът получава 12 и 20 и вижда, че двата израза са различни.

Следваща стъпка. Упражнение за подобни едночлени с проверка чрез заместване с числа.

5.3

Грешка 2: събиране на дроби

2/3 + 4/5 = 6/8

Какво точно е разбрал грешно ученикът? Какъв въпрос бихте задали, без да давате отговора?

Как може да се прочете

Какво е разбрал грешно. Събира числителите и знаменателите поотделно. Ученикът не свързва дробта с част от цяло.

Въпрос към ученика. „2/3 повече или по-малко от половината е? А 4/5? Може ли сборът им да е 6/8, което е по-малко от 1?“

Следваща стъпка. Модел с ленти или кръгове за части от цяло, след това общ знаменател. Верният отговор е 22/15 = 1 7/15.

5.4

Грешка 3: събиране с преминаване на десетицата

54 + 37 = 811

Какво точно е разбрал грешно ученикът? Какъв въпрос бихте задали, без да давате отговора?

Как може да се прочете

Какво е разбрал грешно. Събира поотделно десетиците (5 + 3 = 8) и единиците (4 + 7 = 11) и записва числата едно до друго. Ученикът не преминава през десетицата и не владее позиционната стойност.

Въпрос към ученика. „Приблизително колко е 50 + 40? Може ли сборът да е над 800?“

Следваща стъпка. Събиране с преминаване на десетицата с кубчета за десетици и единици или с числова ос. Верният отговор е 91.

Обобщение

Повтарящата се грешка показва как мисли ученикът. Попитайте, преди да обясните, и изберете нов начин да представите материала.

Отворете таблото. Направете един извод. Променете едно нещо в следващия час.