Госпожо, това е лесно!
Михаела Божанкова е начален учител в 97. СУ „Братя Миладинови“, гр. София. Г-жа Божанкова работи с четвърти клас. Според нея най-важното е да се създаде в класната стая среда, в която всеки ученик започва да вярва, че може.
Един час, две групи
Вече почти от две години работя с Кан Академия, от началото на 2024/2025 учебна година. Тази година работя с четвърти клас. Имам отделен час с Кан Академия – избираемият учебен час (ИУЧ) по математика. Комбинирам задачи на хартия, които са свързани с подготовката за НВО, и задачи в Кан Академия.
Те много се вълнуват около националното външно оценяване, а математиката е предметът, който най-често им изглежда най-предизвикателен. Това, за което най-много използвам Кан Академия, е да решаваме типови задачи, да правим тестове и най-вече да работим диференцирано.
Разделям класа на две групи, тъй като устройствата, с които разполагаме, не са достатъчни за всички деца и се налага по някакъв начин да се редуваме.
Едната половина решава в Кан Академия, другата половина решава другите задачи. Обикновено първата група, която решава в Кан Академия, са учениците, които се справят по-бързо с материала и нямат затруднения, за да може по-бързо да приключат и след това спокойно да решават други задачи. Когато се разменят двете групи, на лаптопите остават децата, които имат различни затруднения, нужда от диференцирана работа и повече помощ. Понеже те имат нужда от подкрепа, въпреки че имат и подсказки към всяка задача, някои от тях все още се нуждаят и от мен като помощник в решаването на задачите. И така си работя заедно с тях, докато другите вече си решават останалите задачи. В този час децата, които са добри по математика и имат изпреварващ темп, в общи линии се оправят сами. Аз работя по-активно с тези, които имат нужда от допълнителна помощ, подкрепа и обяснения.
Индивидуални задачи за всяко дете
Когато възлагам дадено задание в платформата, не избирам всички ученици. Първо подбирам задачи, които са за групата ученици, които са ми най-силни в класа, и ги задавам само за тях. След това пускам следващото задание, което е за учениците, които имат специални потребности, и маркирам само техните имена. По този начин мога да ги групирам на всякакъв принцип – по умения, по степен на трудност, по всичко.
Мога даже да им дам да правят и групова работа по този начин. Да ги събера заедно с лаптопите, да седнат една група и да решават едни и същи задачи, като в тази група децата са на различно ниво, за да могат да си партнират и да обсъждат задачите. Например, в една група може да работи дете, което е с изпреварващ темп, дете, което усвоява материала нормално, и дете, което има някакви затруднения. Те могат да работят заедно по едни и същи задачи с идеята да си взаимодействат и да ги обсъждат. Тук още веднъж става ясно, че това разделение между нивата пада. Те се чувстват спокойно и комфортно.
За мен най-ценното е възможността да задавам индивидуални задачи за всяко едно дете, като знам с какво ще се справи и къде е пределът на неговите възможности. Аз знам, че им давам различни задачи, но те не знаят. Когато постигнат успех, ми казват: „Ей, супер! Реших си тази задача!“ Не влизаме в подробности каква е била тя, от един и същ раздел ли е като на другите, от същия клас ли е. Защото всички сме наясно, че има деца, които срещат съществени затруднения, и има деца, за които това, което се учи в общообразователната подготовка, не е никакво предизвикателство – те са на много по-високо ниво. Така нито едните знаят какво решават другите, нито другите знаят какво решават първите. Просто всеки стига тавана на собствените си възможности.
По-осъзнато учене
В края на часа учениците обичат да си гледат резултатите. Наблюдават с интерес какво са постигнали. Забелязвам нещо при тях, което се промени тази година. Миналата година бяха максималистични – искат да са само на 100 процента. Нищо по-малко не се приемаше. И като видят нещо, което не е в зелено, край – това е краят на света.
Тази година не е така. Стремежът им е към това да си решат задачата, независимо от това колко пъти трябва да се връщат към нея, колко пъти трябва да си водят записки, защото задачите вече стават такива, че изчисленията се правят по-трудно наум и имат нужда от лист. Решават си задачата, записват и така работят по-бавно, но са много по-ориентирани към верния резултат. Не толкова да отметнат всичките задачи набързо и да приключат, колкото наистина да развият математическото си мислене.
Обичат да гледат учителското табло, обичат и Канониадата. В момента, в който се пълнят пръстените, става едно скачане, едно същинско вълнение и цялото училище разбира, че ние сме в Канониада и пълним пръстените. Това са моментите, в които буквално виждат напредъка си като резултат и явно това много ги впечатлява.
Когато едно дете повярва, че може
Ако ме питате за забележими резултати, да – има ги. Особено при някои деца. Тези, които се справят добре в стандартните часове, отмятат много бързо и задачите в Кан Академия. Те си поддържат високото ниво и си имат самочувствие. Но за мен по-силният ефект е при децата, които имат много затруднения. Когато им давам задачи, които са постижими за тях, без те да знаят, че са различни от тези на останалите, и когато се справят с тях, те изпитват истинска радост. Сами си вдигат самочувствието и си казват: „Ето, аз мога, ето, справям се.“ Аз ги поощрявам за това. Когато някое дете каже, че си е решило задачите, другите деца също го поздравяват и му казват: „Ей, супер, браво.“ Така те от една страна сами се усещат като напреднали и можещи, а от друга страна получават и насърчение от съучениците си. Това също е много важно. Те вече са в такава възраст, че много се влияят от това кой какво е казал за тях. Едно е госпожата да те похвали, друго е да ти го кажат и приятелите.
Да празнуваме успеха на всеки!
Аз много наблягам на социално-емоционалните компетентности. Учениците ми вече години наред са свикнали с това, че когато имат какъвто и да бил успех, особено за нещо, което им е било трудно, никога не пропускам да ги похваля, да кажа: „Ето, това вчера ти беше трудно, но днес успя.“ Това е нещо, което те, може би, с времето са взели като пример от мен и го прилагат по същия начин. Когато някой преодолее нещо, вече умеят да си кажат: „Ей, браво, ти днес успя.“ Не правим нищо особено, просто ги подкрепям в социалната им среда, да общуват добронамерено и да могат да си празнуват успеха. Всеки успех по математика е ценен!
Предимство: различен начин на представяне на задачи
Мога да дам два примера, които за мен показват много ясно смисъла на Кан Академия. Единият е за дете със специални потребности. Детето среща различни затруднения. Математиката, тъй като е по-абстрактна наука, му създава проблеми. Първоначално бях малко притеснена, защото аз търся начини как да усвоява материала. С някои неща се справя наистина добре, но за други среща много големи затруднения. Нещото, което го върна в класната стая в часовете по математика, беше различният начин, по който изглеждат задачите в Кан Академия. Първоначално това е едно противоречие, с което се сблъсква всеки учител, когато види платформата – казва си, че задачите в учебника изглеждат много по-различно. Обаче има ситуации, в които това е предимство. Този случай е точно такъв. Благодарение на същия тип задачи, които изглеждат по различен начин, той успя да се справи със задачи, които не съм си и мислела, че ще може да решава. Абсолютно невероятен беше моментът, в който каза: „О, госпожо, те значи са много лесни.“ Аз знам с целия си опит до този момент с него, че това са били някакви непреодолими за него неща. Толкова вдъхновяващо е да се види как това се случва на практика, как всъщност нещо толкова елементарно – една различна форма на задачата – може да промени тотално отношението на детето към нея!
Другият пример е с един раздел за умножение. Имаше видео, което показваше как се умножава с квадратна мрежа и блокчета. Отначало никой не искаше да гледа видеа, защото те са „скучни“, трябва да внимават, а децата обичат бързо да се сменят картинките. Но след като изгледаха това видео към раздела, едно дете, когато си реши задачите, се обърна и ми каза: „Госпожо, знаете ли, че сега успях да си представя как изглежда това.“ За възрастния човек това е нещо толкова очевидно, че дори не го оценява. Но за едно дете, което само го казва и успя да го оцени, беше наистина много силен момент.
Искам да запазя желанието да пробвам нови неща
Това, което искам да запазя и след края на проекта, е да не се подхлъзна в учителската рутина, която казва: „Нямам време да пробвам нови неща.“ Искам да запазя и желанието да търся подход към всяко едно дете, особено по математика. Там е най-трудно, там се влагат най-много усилия.
За мен участието в проекта е успешно, защото тренира математическите способности на учениците. Като учител оценявам много и допълнителните умения, които се развиват чрез Кан Академия – способностите за ориентиране в ситуацията, нивото на самостоятелност.
Децата харесват платформата. Те обичат да ползват технологии и това ги кара да казват: „Госпожо, може ли да ни пуснете задачи в Кан?“
Препоръка за колеги
Кан Академия е като всяко друго нещо – колкото повече я ползваш, толкова по-лесно става и толкова повече се разгръща потенциалът ѝ. Колкото повече я ползваш за работа с учениците, толкова по-лесно става за учителя и толкова по-добре успява да се ориентира какво може да използва като функционалност и кое работи в неговия клас за индивидуален подход. Всеки учител може да намери, според собствения си стил и според динамиката на класа, кое от цялото съдържание в тази платформа може да пасне най-добре на контекста в класната стая.
Продължавайте да тествате, пробвайте и новите неща! Не се ограничавайте само до това, с което вече са свикнали децата, търсете и надграждайте още методи и инструменти, с които още повече ще допринесете за успеха на учениците си. Например сега има Канмиго, който може да помага на учителя за страшно много работа.
Абсолютно невероятен беше моментът, в който каза: „О, госпожо, те значи са много лесни.“ Аз знам с целия си опит до този момент с него, че това са били някакви непреодолими за него неща. Толкова вдъхновяващо е да се види как това се случва на практика, как всъщност нещо толкова елементарно – една различна форма на задачата – може да промени тотално отношението на детето към нея!
Ключови изводи от практиката на Михаела Божанкова
1. В часа учениците се разделят на две групи
В практиката на Михаела Божанкова едната половина от класа работи в Кан Академия, а другата решава задачи извън платформата. Когато групите се разменят, учителят може да отдели повече внимание на учениците, които имат нужда от подкрепа, без да спира работата на останалите.
2. Задават се различни задачи на различни ученици
Михаела Божанкова използва Кан Академия така, че силните ученици, учениците със специални потребности и учениците с по-сериозни затруднения да получават различни задания според своето ниво. Това позволява всеки да стига до максимума на собствените си възможности, без да се сравнява с останалите
3. Напредъкът винаги се празнува
В часовете на Михаела Божанкова учениците следят резултатите си, вълнуват се от Канониадата и виждат напредъка си като нещо реално. Това превръща усилието в повод за радост, а успехът на едно дете става повод за насърчение и от учителя, и от съучениците.
4. Вярата, че мога
Според Михаела Божанкова най-силният ефект не е при учениците, които и без това се справят добре, а при онези, които имат много затруднения. Когато получат постижими задачи и се справят с тях, учениците започват да вярват, че могат.
5. Различният начин на представяне на задачата е от предимство
Опитът на Михаела Божанкова показва, че понякога различният начин, по който съдържанието е представено в платформата, прави ученето по-достъпно. При някои ученици именно различната форма на задачите и визуалните обяснения помагат да разберат нещо, което преди им е изглеждало непосилно.
По-добри по математика с Кан Академия
Програмата „По-добри по математика с Кан Академия” осигурява интензивно въвеждане в училища на глобалната образователна платформа Кан Академия с цел подобряване на уменията и резултатите на учениците по математика. Училищата получават интензивни обучения за работа с Кан Академия, методическа подкрепа и текущо менторство за участващите учители. В момента работим с учители от 28 училища в цялата страна.
Участието на 97. СУ „Братя Миладинови“, гр. София, в програмата „По-добри по математика с Кан Академия“ е възможно благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“