Образование на бъдещето според Салман Кан
Как един визионер си представя идеалното училище
Какво си представяме, когато кажем „Образование на бъдещето“? Възможно ли е всяко дете да успява да развива своя пълен потенциал? Какви са стъпките, които трябва да се извървят, разказва Салман Кан в своята книга “Училището на света”. Новаторът в образованието споделя за пътя на една мечта, достигнала до милиони ученици, учители и родители по света.
Вярвате ли, че една мисъл, зародила се съвсем неочаквано на семеен празник, може да окрили милиони умове по целия свят? Салман Кан разкрива отговора в „Училището на света. Образование на бъдещето. (Вижте как можете да закупите книгата тук)
Началото: Преодоляване на “подводните камъни” по пътя към образованието на бъдещето
Всичко започва през 2004 г., когато Сал решава да помогне на 12-годишната си братовчедка – Надя. Не умеейки да преобразува мерните единици, тя изкарва нисък резултат на теста по математика. Това на пръв поглед незначително събитие е на път да промени живота ѝ, а и не само нейния. Салман, загрижен за бъдещето ѝ, предлага да ѝ помогне, без да има дори ни най-малка представа как ще осъществи своя замисъл. Воден от усещането си, че има цялостно и интуитивно разбиране за математиката, той решава да обучава Надя дистанционно. Сблъсква се с предизвикателствата на преподаването и малко по малко мечтата за образование на бъдещето добива своите очертания. Сал е убеден, че преподаването е умение, дори изкуство, “в което се преплитат творчество, интуиция и дълбоко лично отношение”. Tой се посвещава на нелеката задача след като приключи работния си ден като анализатор на хедж фонд, да посвети част от личното си време, преподавайки и обяснявайки математически закономерности и определения.
Уроците започват, като и двамата се снабдяват с таблети с писци, на които всеки да вижда какво е написал другия. Всеки урок протича като телефонен разговор, който повече прилича на изтезание, отколкото на ползотворен експеримент в полза на знанието. Тогава Сал се замисля и започва да търси “подводните камъни”, които не позволяват на Надя да усвои принципа на преобразуване на мерните единици.
Сал установява, че в съзнанието на Надя е залегнало убеждението, че просто математиката не ѝ се отдава. Подобно на други ученици, които срещат трудности по даден предмет, и тя си е внушила, че няма да се справи и толкова. Провокиран от поведението ѝ, Сал обмисля своята роля на “учител” и решава да провокира вроденото у всяко дете любопитство. Моли я да му казва с увереност отговорите или да го подканва да обясни отново.
Така Надя хем сърдита, хем поставена пред предизвикателството да се пребори с трудния урок, успява да преодолее притесненията и да отговаря със задоволство дори когато не разбира обясненията. Новият подход сработва и след няколко урока заниманията им се превръщат в забавен и въодушевяващ начин, с който да преодоляват всеки “подводен камък”, изпречил се на пътя им.
Прозрения и велика нелепост – част от пътя към образованието на бъдещето
Не след дълго Салман Кан започва да преподава и на други ученици – братчетата на Надя, няколко други роднини и децата на близки приятели. Заниманията им са повече от удовлетворителни, тъй като резултатите, които постигат заедно, надвишават заложените знания и умения за съответния клас. Вкусил от вдъхновението на бъдещ будител, у Сал се заражда съмнението, че колкото и добре платена да е работата му за хедж фонда, колкото и успешно да се справя с работните си задължения на анализатор – може би не е това пътят, който иска да следва занапред.
Продължава да води уроците по скайп след работно време с трима-четирима ученици едновременно. Не след дълго осъзнава, че заниманията в група не са толкова ползотворни, както индивидуалните. Впрягайки въодушевлението си, творческата и инженерната си мисъл, Салман създава софтуер, който генерира въпроси. Отговаряйки на тях, учениците могат да се проследят своя напредък, а Сал от своя страна получава база данни за дадените верни и грешни отговори. Това му дава храна за размисъл на какво знание и умение трябва да наблегне в следващия час.
Въпреки че е доволен от разработения софтуер, все пак едно нещо не му дава мира – как да бъде още по-полезен според индивидуалните нужди на всеки от своите ученици. Неочаквано за него на един от неговите приятели му хрумва идеята Сал да записва уроците и да ги качва в YouTube. Така те биха били достъпни за всеки ученик по всяко време. Салман Кан отхвърля първоначално идеята като “нелепа”: “Сериозна, систематизирана, учебна програма в YouTube? Очевидно смахната идея.”
Но не след дълго осъзнава факта, че уроците и знанието, до което имат достъп неговите ученици, биха помогнали на милиони деца по света, които не вярват в собствените си възможности. И това само защото са се провалили на теста или са си внушили, че не могат да се справят с учебния материал. Самият Сал споделя, че след трихилядното качено видео клипче, му се ще сам да се бе сетил за тази на пръв поглед “нелепост”. Така още една крачка към образованието на бъдещето е реализирана.
Съдържанието е цар, аудиторията – също
Първоначално Сал заснема видео клиповете с недотам толкова добра техника, като работното му място е един килер специално приспособен за целта. Въпреки че звучи фантастично, дори до някаква степен невъзможно, образователните видеа, които създава, достигат до милиони ученици по света. Те не просто ги гледат, а учат чрез тях и развиват нови трайни умения. Идеята за самите видеа изкристализира след задълбочени изследвания и разсъждения за целите им, тяхната продължителност, аудиторията, към която са насочени. Салман се опира на редица изследвания, правени през годините, засягащи концентрацията на учениците, как всъщност учим, физиологичните промени в процеса на учене, защо технологичната революция променя начина ни на възприятие. И въпреки че резултатите от научните изследвания са общодостъпни от десетки години насам, никой не прави крачката към практическото им приложение в образователната система. Така “мисията”, наречена образование на бъдещето се изплъзва, но не за дълго.
Сал, вярващ в каузата за достъпно и качествено образование за всеки и навсякъде, започва да интегрира вече известното в образователното съдържание, което създава. Той се стреми не само да поднесе знанията по интересен и завладяващ начин, но и да провокира пълното им овладяване като основа за високи постижения. А за постиженията пряка отговорност носят обучаващите се, които са активни участници в процеса на учене, който могат да извървят със свое собствено темпо – където и когато поискат, получавайки подкрепа и наставления.
Усъмняването в традициите
Замисляли ли сте се някога защо учебният материал е разделен на отделни предмети за изучаване? Защо има лятна ваканция? Кой е определил продължителността на един учебен час? А броя на годините за придобиване на начално и средно образование?
Традициите, заложени и до днес в образователната ни система, в голяма степен са наследени от Прусия през далечния 18. век. Пруският модел за времето си въвел нововъведения, които да направят Германия водеща индустриална сила. В основата му са заложени универсално, финансирано с данъци образование, но и фрагментираност на знанието, което води до разделението на предметни области, изучавани в училище. Въпреки новаторските идеи за времето си, този модел до голяма степен ограничавал творческата мисъл и подготвял хора, които да вярват в авторитети, на които да служат.
В съвремието с динамично развиващите се технологични и икономически реалности, пазарът на труда все по-малко се нуждае от дисциплинирана работна класа. Интелектът, съчетан с творческия устрем, са все по-търсени, а когато естественото въодушевление и търсещата мисъл е потисната още в началните години на образованието, напредъкът и реалните постижения обозрими ли са? Може ли да говорим за образование на бъдещето?
Върху всички тези въпроси разсъждава Салман Кан, като прави една историческа ретроспекция, изтъквайки плюсовете и минусите на традиционната образователна система. Несъмнено технологиите са част от ежедневието ни и според него с “просветеното” им използване, което да подкрепя естественото любопитство, да насърчава знанието като инструмент за заявяване на личността – може да се постигне качествено образование, достъпно за всяко едно дете от всяка една точка на земното кълбо. Технологиите не бива да се превръщат в поредната атракция, а е необходимо да се вплетат умело в преподаването като неизменна част от съществуването ни. За да може децата, които се обучават днес, да имат волята и умението да си отговорят на всички онези въпроси, които дори самите ние не сме си задавали преди 2, 5 или 10 години.
Решителността е пътят към образованието на бъдещето, достъпно за всеки и навсякъде
Салман Кан продължава своето “пътуване в света на съвременното образование”, като влиза в истинска класна стая. Следвайки мисията да превърне знанието в достъпно за всеки, той представя “Кан Академия” на истински учители. Сблъсква се с немалко предизвикателства, като това, че хостинг компанията забранява достъп до сайта на “Кан Академия”, поради изтичане на валидността на кредитната карта пред регистратора. Сам той се усъмнява в щастливия развой на събитията: “Сега си дадох сметка, че нямам шанс. Идва някакъв тип да представя своя уебсайт, само че няма уебсайт.” Въпреки перипетиите, които го съпъстват, учители и училища го подкрепят и внедряването на Кан Академия в учебните часове става възможно. Така и следващата крачка към образованието на бъдещето е направена. Резултатите не закъсняват.
Те показват, че дори и да има ученици, които имат знания като “швейцарско сирене”, т.е. липса стабилна основа, върху която да надградят, благодарение на сайта и разработения софтуер, те съумяват да настигнат връстниците си, дори да ги надминат, и то само за няколко месеца. Салман Кан заедно със своите съмишленици – учителите, успява да направи овладяването на основните понятия възможно за кратко време, като стъпва на ученето чрез правене и радостта от откриването на знанието.
Вълненията, които изживява Сал, виждайки резултатите от съвместната му работа в училищна среда, не оставят на заден план и мисълта да напусне сигурната си работа и да се отдаде изцяло на мисията на Кан Академия – безплатно образование на световно ниво за всеки навсякъде. Въпреки че тази идея го плаши, той предприема решителната крачка и благословиите на съдбата не закъсняват. Получава благодарствени имейли, скромни и не толкова скромни суми от потребителите на сайта, които застават пред него с личните си истории и постижения, станали факт благодарение на многото видео уроците на Кан Академия. Следва “една невъобразима поредица от събития”. През 2010 г. служители на Гугъл канят Салман Кан на среща, вероятно поради факта, че много от тях бяха са ползвали уроците на Академията, за да помагат на своите деца с уроците. Не след дълго Гугъл отпуска 2 милиона долара, за да може Кан Академия да разрасне колекцията от упражнения и материалите да бъдат преведени на десетте най-говорени езика в света.
Поредицата от щастливи събития продължава да расте вълнообразно. Фондацията на Бил Гейтс също обявява, че ще финансира Кан Академия с 1,5 милиона долара, с които да се наеме офис и петчленен екип. По-късно същата фондация дарява още 4 милиона долара в подкрепа на други проекти за обогатяване на образователните ресурси.
Поглед в бъдещето
Успехът не закъснява. Заедно със своя екип Салман Кан мечтае Кан Академия да се превърне в нещо повече от популярен онлайн сайт за образование. Поради тази причина предлагат своите ресурси на училищата в Лос Алтос (Силициевата долина). Така стартира пилотната програма в две паралелки от пети клас и в две паралелки от седми клас, където съвместно с Кан Академия се преподава математика. В продължение на месеци учители и ученици работят съвместно с Кан Академия и вълшебството в класните стаи не закъснява. Като магията на случването и подобряването на ресурсите в Академията се създава в хода “на открит, уважителен, двустранен разговор” между учители, ученици и екипа на Кан Академия. Резултатите на изпитите са повече от впечатляващи, което доказва, че с правилното вплитане на технологиите в съвременната класна стая всеки ученик има шанс за успех.
Кати Дейвидсън, професор в университета в “Дюк”, прогнозира, че когато пораснат, 65% от децата по света, които започват училище през настоящата учебна година, ще имат професии, които дори още не са измислени. Поради тази причина образованието трябва непрекъснато да се адаптира към непрекъснато променящия се съвременен свят. Необходимо е да предоставим на децата познания във всички сфери на науката, но преди всичко трябва да ги научим как да учат, като подхранваме естествената им любознателност и въодушевление и им показваме приложимостта на знанията и тяхната взаимна свързаност в заобикалящата ги свят. Затова и Сал вярва, че все повече университети трябва да са ориентирани към предоставяне на практическо обучение, което да се овладява чрез стажове по време на цялото следване.
Когато говорим за образование на бъдещето, традиционното образование е наложително да се трансформира във всеки един аспект. От достъпността му за всеки навсякъде, през овладяването на знания и умения със собствено темпо, до споделянето на наученото чрез взаимопомощ. Салман Кан като новатор в образованието е убеден, че това може да се постигне чрез систематичен, но не фрагментиращ подход в овладяването на знания от различните научни области. Когато “стените в класната стая паднат”, тогава творческия хаос би провокирал вълнообразна креативност и ученето чрез правене, ще даде реални резултати.
За да сте в течение в новостите в образованието и нашите инициативи, запишете се за бюлетина на Образование без раници оттук.