Грета Петрова е старши учител по математика в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас. Вече две години като пилотен учител прилага възможностите на Кан Академия в работата си с ученици от прогимназиален етап. Историята ѝ показва пътя на един учител – от първоначалното любопитство и въпросите към новия инструмент, през експериментирането, до изграждането на по-самостоятелни и уверени ученици.

– Как започна Вашият път с Кан Академия?

Преди две години СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас беше сред училищата от област Бургас, избрани да участват в програмата „По-добри по математика с Кан Академия“. Макар че познавах платформата от няколко години, когато съм търсила онлайн ресурси за своите ученици, в началото и аз имах своите колебания и резерви.

Когато един учител започва работа с нов инструмент, предизвикателството не е само да разбере как работи платформата. По-важното е да открие как тя може да бъде полезна за конкретните ученици, с които работи. Учителите сме свикнали с доказани подходи – учебници, сборници, тетрадки, все хартия. Всяко нововъведение изисква време, желание и готовност да погледнем по различен начин на процеса на учене.

С времето разбрах, че Кан Академия не заменя учителя. Тя е още един инструмент, който ни помага да видим по-добре нуждите на учениците и да им дадем възможност да се развиват със собствено темпо.

– Как се промени начинът Ви на работа през тези две години?

Първата година беше период на напасване, да я използваме редовно, веднъж седмично по 30 минути – и реакциите на ученици, родителите, колеги. Използвах елементи на игровизация. Точките, значките и постиженията бяха начин да привлека интереса им и да им покажа, че ученето може да бъде свързано с предизвикателство. При учениците от 5 – 6. клас този подход работи добре, защото те се мотивират от видимия напредък и усещането, че постигат нещо. Постепенно обаче промених фокуса. Вече не бяха важни самите точки и медали, а развитието. Казвах им в 7-ми клас: „Искам коронки, искам да сте успешни.“ Целта беше учениците да започнат да свързват усилието си с постижение.

През втората година им дадох повече свобода. Вместо всички да работят по едни и същи задачи всяка седмица, ги насърчих сами да откриват къде имат затруднения и да работят върху своите „пробойни“. Домашната работа вече не беше просто задача за следващия урок, а възможност всеки ученик да подобри това, което му е необходимо.

За мен това беше един от най-ценните моменти – когато ученикът започна да поема отговорност за собственото си учене.

– Направихте ли анализ на резултатите от работата с платформата?

Да. По мое желание проследих развитието на учениците в по-дълъг период. Сравних резултатите от НВО в 4. клас и НВО в 7. клас на едни и същи ученици от две паралелки – едната, която работеше активно с Кан Академия, и друга, която не използваше платформата. В двете паралелки има по около 28 ученици. При анализа се съобразих с учениците, за които имаше възможност за проследяване през целия период.

Резултатите показаха нещо важно – и в двете паралелки се наблюдава спад между 4. и 7. клас. Средният спад е около 33%. За мен това беше важен извод – няма един инструмент, който сам по себе си да реши всички предизвикателства в обучението. Развитието на учениците зависи от много фактори – работата на учителя, усилията на ученика, подкрепата на семейството и личната мотивация.

При по-задълбочен анализ обаче се откроиха ученици, които са работили по-активно в платформата и при които спадът е по-малък – около 20%, а при двама ученици се наблюдава и повишаване на резултатите с 10%. Това потвърди убеждението ми, че когато ученикът използва даден инструмент осъзнато и последователно, той може да му помогне да развива своите умения.

– Каква беше ролята на подкрепата и професионалната общност около Кан Академия?

За мен една от големите стойности на това партньорство беше, че не се изчерпваше само с използването на платформата. Зад инструмента стои професионална общност от хора, изключително търпеливи, проявяващи емпатия, които разбират реалната работа на учителя и предизвикателствата при въвеждането на нови подходи в училище. Менторската подкрепа, обменът на идеи и срещите с други учители ми помогнаха не просто да използвам платформата, а да търся най-подходящите начини тя да бъде полезна за моите ученици.

Участието ми в Годишната конференция „Равносметка: Изводи и изгледи от учебната година“, организирана от сдружение “Образование без раници”, беше изключително вдъхновяващо и затвърди мнението ми за дигиталното бъдеще и предизвикателствата към бъдещия учител. Дискусиите и срещите с професионалисти от различни области на образованието показаха колко важно е споделянето на опит и развитието на учителската общност. За мен това беше напомняне, че иновациите в образованието не са само въпрос на технологии. Те се случват чрез хората – чрез професионализъм, доверие и желание за развитие.

– Каква е ролята на родителите в този процес?

Огромна през скромния ми поглед на учител и родител. Родителите желаят партньорство. Една от ползите на дигиталните инструменти е възможността за по-голяма прозрачност. Когато родителят има възможност да проследи какво работи ученикът и какъв напредък постига, той получава по-добра представа за процеса на учене. Фокусът се измества не само върху оценката, а върху усилието, развитието и изграждането на умения.

– Какво бихте казали на учители и родители, които са скептични към дигиталните платформи?

Бих им казала да опитат и да ни се доверят. Не трябва да приемаме нито една технология като магическо решение. Най-важният фактор остава учителят – човекът, който познава своите ученици, подкрепя ги и им помага да повярват в собствените си възможности.

Кан Академия не заменя връзката между учителя и ученика. Тя е още един инструмент, който може да помогне на повече деца да развиват своите умения.

Както съм казвала и преди: ако моите ученици не се усмихват по време на час поне две минути, за мен този час е изгубен. Вярвам, че когато учителят запази човешката връзка с учениците и същевременно използва възможностите на съвременните технологии, ученето става по-близко, по-интересно и по-смислено.

По-добри по математика с Кан Академия

Програмата „По-добри по математика с Кан Академия” осигурява интензивно въвеждане в училища на глобалната образователна платформа Кан Академия с цел подобряване на уменията и резултатите на учениците по математика. Училищата получават интензивни обучения за работа с Кан Академия, методическа подкрепа и текущо менторство за участващите учители. В момента работим с учители  от около 30 училища в цялата страна. 

Участието на СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Бургас, в програмата „По-добри по математика с Кан Академия“ е възможно благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“