В сърцето на часа
Дида Димитрова е учител по математика в СУ „Христо Ботев“ в Айтос с над 40-годишен стаж. Г-жа Димитрова споделя как с Кан Академия първоначалната игра постепенно се превръща в осъзнато учене и как нейният клас свиква да работи по-спокойно и по-самостоятелно. Според нея най-важната предпоставка за успешно използване на технологията в класната стая е доверието между ученик и учител.
В началото беше повече игра
Когато започнахме през 2024 година, лично аз подходих малко с недоверие, макар че бях впечатлена от платформата. Така или иначе ѝ се доверихме. За децата работата започна по-скоро като игра. Бих могла да кажа, че първият етап, който продължи сигурно месец и половина-два, под мое ръководство за тях започна като игра, защото и те не познаваха платформата. Прецених, че ще бъде по-добре да ги оставя да се запознаят с нея.
В тяхната възраст те обичат да играят електронни игри, запознати са с работа в различни електронни платформи покрай COVID и им е много по-лесно да работят в електронна среда, отколкото на хартия или с класическия начин на преподаване. Тоест първите няколко месеца моята роля беше минимална. Поставях им малки задачки, не много трудни, за да може да се събуди интересът. Ако бях започнала с много сериозни задачи и с натиск от моя страна да работят и да достигат някакви нива, те щяха да се откажат тотално. Всяко нещо, което им е трудно, те го игнорират и се притесняват да не станат за смях пред съучениците си.
После дойде ред на целите
Малко по-късно, говоря за три-четири месеца след стартирането на работата в платформата, започнах да се намесвам малко по-дейно. Започнах да им задавам конкретни цели за съответната седмица, проследявах процентната успеваемост и следях и броя на достигнатите точки. Макар че аз като преподавател лично нямам достъп до техните точки, ги проверявах на електронните устройства лично на всяко дете – докъде са достигнали.
По този начин и за мен се поизясниха нещата – кои деца напредват по-бързо, кои по-бавно, къде евентуално срещат затруднения. Започнах да поставям конкретни цели и в самите часове, и за дадена седмица. Сега те вече са седми клас и им предстои явяване на НВО. Това също е един вид мотивация. Вече работят много по-осъзнато, желаят да работят в Кан Академия, чакат си часовете за Кан Академия. На практика от игра в началото това вече в тези последни месеци се превърна в осъзнато желание за учене с платформата.
Доверието идва преди математиката
Аз работя вече 42 години в сферата на образованието, минах почти през всички етапи в средното образование и съм се убедила в едно: децата не искат да се отнасяме към тях като към деца. Те отговарят с уважение тогава, когато самият учител се държи с уважение към тях. Никога не съм си позволила да нагрубя или да обидя някое дете. Може да се скарам, имам високи изисквания, но винаги се държа с тях все едно са възрастни хора и те това го оценяват. Няма го натискът, няма го пренебрежителното отношение. Ако трябва десет пъти да повторя едно и също нещо, ще го повторя. Държа да ме разберат, защото в момента, в който се усетят притиснати, много ги е страх. А за тях социалните контакти са изключително важни – да не би останалите да помислят, че са по-назад от другите. Така че просто се държа човешки с тях. И те отговарят със същата човечност.
Когато си имаме доверие и учениците съответно имат симпатии към учителя, тогава започват да проявяват и симпатии към предмета, който се преподава.
Право на грешка
За децата, за които предметът математика не е любим или които срещат затруднения, много ми помага диагностиката в Кан Академия. За мен е важно да виждам медианата на класа, когато съм възложила цели за майсторство. Според това докъде са достигнали, веднага от пръв поглед сред резултатите се открояват тези, които са над средния процент за класа, и тези, които са с по-нисък процент.
При по-затрудняващите се ученици ми помага това, че тук я няма онази стресираща част да чакат да свърши часът, да правят контролно за определено време, както е на НВО, където имаш примерно три минутки на задача. Тук имат право на безброй много опити и това ги освобождава от стреса. И аз лично съм им казала да не се притесняват от грешките си. Няма човек, който да не греши. Грешките са нещо съвсем нормално в процеса на каквато и да е дейност. Въпросът е да разберат къде грешат и да се опитат да ги избегнат следващия път, когато правят същото упражнение. Има деца, които се опитват многократно, без да бързат, дори и вкъщи сами, и това е от огромна полза.
Подсказката не в отговора, а в начина на мислене
С децата сме се разбрали и да си помагат взаимно, защото е ясно, че ще срещат затруднения, когато възложа задачите в час. Случва се да търсят помощ от съученици. Тук се включват и по-силните, които могат да дадат насоки на ученик, който се затруднява. Не да му решат задачата, а да му кажат как да разсъждава. За мен това е много важно – подсказката касае начина на мислене, математическия модел на мислене.
Често съм им казвала, че ако разчитаме само на верния числов отговор, то би било все едно да им дам последните страници на сборника с отговорите и те да ги препишат. Това означава ли, че ще бъдат научени? Не. Крайният числов отговор не е толкова важен, колкото правилната методика и правилните етапи, през които те трябва сами да преминат, за да стигнат до него.
Петък е денят на Кан Академия
За мен беше важно класът да свикне с правила, които ще се спазват, когато се работи с Кан Академия. В момента в училището се изучават седем часа математика, като пет от тях са задължителни и два са избираеми учебни часове. Още от миналата година запазихме петък като деня, в който в един от двата избираеми учебни часове по математика ще работим в Кан Академия. Така децата добиха навика, че в точно определен ден ще се работи с платформата.
Обикновено до петък аз съм преподала новите знания и този час се явява час за упражнение. Убедих се, че когато им възлагам задачи само за домашна работа, без мое обяснение, не работи пълноценно. Не е добре да се работи нито без структура, нито просто за запълване на време в часа. Ако задачите са прекалено трудни, също не им ги давам. В началото на часа правим малък преговор на новите знания и още тогава уточняваме задачите. Пускам им заданията в началото, защото тогава са най-концентрирани. Ако отложа това и започна да обяснявам повече на дъската, те бързо губят интереса. А така с желание си чакат часа за работа в Кан Академия.
Не е класически час и точно това работи
В часовете с Кан Академия не искам да бъде като в класически час – всеки да си е седнал на мястото, да мълчи, да работи и да не търси помощ. Не искам да е така. Те си работят и се създава една спокойна, работна обстановка.
Част от децата предпочитат да работят индивидуално. Тези, които са по-концентрирани и по-мотивирани, не желаят да коментират работата си с останалите. Но част от децата – около половината клас – работят по двама или по трима в групичка и според мен така се справят добре. Интересно им е, работят с желание. Тези групички не са постоянни. В единия час две деца могат да работят с друга двойка или с едно дете, следващия час – по друг начин. Те сами си избират от кого да потърсят помощ или с кого да работят. Но няма ходене напред-назад из цялата стая. Влизат, знаят, че ще работят по този начин, разпределят се и остават в тази работна група до края на часа.
Гледам не само майсторството, а и точките
За мен важен показател е нивото – опитал, напреднал и майсторство. По проследяването на активностите много ясно личи какъв е цветът на знанията им. Ако преценя, че някое дете има възможности и знам как може да работи, но се задоволява с по-нисък резултат, веднага му казвам да се върне назад, да си провери задачите и ако има нисък резултат на определени задания, да ги направи отново, докато постигне по-висок резултат. И го правят.
Другото, което ми помага, е броят точки, които всяко дете е натрупало. До тях имам достъп само през техните устройства. Това също е един вид показател. Част от децата, които работят отлично в платформата, са достигнали над 600 000 точки. Други, средната част на класа, са около 450 000. Има и деца, които не са се старали кой знае колко, там точките са много по-ниски.
Учене без стрес
Миналата година имаше няколко деца, които когато работят на хартия – на контролно, на класна работа – просто се провалят. А в Кан Академия бяха достигнали много високо ниво. Беше ми много интересно защо се получава така. Това са деца, които под погледа на учителя, когато знаят, че ще бъдат изпитани, се стресират и не показват почти нищо. А в платформата, когато работят сами, без това притеснение, че ще се изложат, показват много повече. Аз ги стимулирам с хубава оценка. Понякога стимулът е оценка, понякога е стикер, понякога е просто похвала. Миналата година съм използвала и бонбони, и бисквити, когато са се справяли добре. И им беше много приятно.
Един от стимулите е и Канониадата. Те добре знаят, че поставените цели за майсторство влияят много на резултата. Днес например се разбрахме да се върнат назад и всички упражнения, на които имат по-нисък резултат, да ги направят отново спокойно, защото имат достатъчно време, за да постигнат по-висок резултат. Това ги мотивира.
Конкретни цели
Ако трябва да кажа какво бих променила, може би още в началото щях да поставя конкретни цели. Не много високи, но все пак някакво ниво, което да бъде достигнато още от самото начало на работата. И бих наблегнала още по-рано на навика – не само на мотивацията. Защото мотивацията днес я има, утре я няма. Но навикът да се работи по този начин е нещо, което остава.
Направете Кан Академия сърцето на часа
На учител, който тепърва започва, бих дала следната препоръка: Кан Академия да не бъде място за запълване на свободни минути или време в часовете. Ако ще се работи с нея, нека бъде в един определен ден, в един определен час, така че тя да бъде в центъра, в сърцето на този час.
Успехът е по-достъпен от провала
Да обобщя опита си с едно изречение, бих казала следното: работейки с Кан Академия, учениците се убеждават, че успехът с Кан Академия е много по-достъпен от провала и стават по-уверени и по-сигурни в себе си.
За децата, за които предметът математика не е любим или които срещат затруднения, много ми помага диагностиката в Кан Академия. За мен е важно да виждам медианата на класа, когато съм възложила цели за майсторство. Според това докъде са достигнали, веднага от пръв поглед сред резултатите се открояват тези, които са над средния процент за класа, и тези, които са с по-нисък процент.
Ключови изводи от практиката на Дида Димитрова
Над 40 години учителски опит дават на Дида Димитрова ясна представа за това как учениците учат, кога се отварят към учене и кога започват да вървят напред.
1. Доверието идва преди математиката
Учениците започват да приемат и предмета, и технологията тогава, когато усещат уважение и човешко отношение от страна на учителя. Без доверие няма спокойствие, а без спокойствие няма истинско учене.
2. Навикът за самостоятелно учене е по-важен от моментната мотивация
Мотивацията се променя, но навикът остава. Най-голямата цел на учителя е учениците да свикнат да опитват сами, да не се отказват веднага и да търсят помощ едва когато наистина имат нужда.
3. Правото на грешка е важно
Едно от най-силните предимства на Кан Академия е, че учениците могат да опитват многократно, без стрес. Така по-затрудняващите се ученици работят по-спокойно и не се отказват при първата грешка.
4. Спокойната работна среда
В часовете на Дида Димитрова не се търси класическа тишина на всяка цена. Част от учениците работят индивидуално, други по двама или трима, но в рамките на ясни правила. Така помощта между съученици става естествена част от ученето.
5. Да се следят не само нивата, а и усилието
Г-жа Димитрова гледа не само майсторството, но и натрупаните точки, повторните опити и връщането назад към заданията с по-слаби резултати. Така по-ясно се вижда кой се старае, кой напредва и къде е нужна намеса.
6. Кан Академия да бъде в сърцето на часа
Платформата не трябва да се използва за запълване на свободни минути в часа. Най-добре работи, когато Кан Академия има свое устойчиво място в седмичния ритъм на класа и когато учениците знаят, че това е време за истинска работа.
По-добри по математика с Кан Академия
Програмата „По-добри по математика с Кан Академия” осигурява интензивно въвеждане в училища на глобалната образователна платформа Кан Академия с цел подобряване на уменията и резултатите на учениците по математика. Училищата получават интензивни обучения за работа с Кан Академия, методическа подкрепа и текущо менторство за участващите учители. В момента работим с учители от 28 училища в цялата страна.
Участието на СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос, в програмата „По-добри по математика с Кан Академия“ е възможно благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“