Стефан Стефанов е учител по математика в Националната финансово-стопанска гимназия в София. Той използва Кан Академия последователно в продължение на пет години с един и същ випуск. Данните на Стефан Стефанов показват, че средните годишни оценки по математика тръгват в 8. клас от диапазона 4,38–5,15, а в 12. клас достигат 5,50–5,88. Г-н Стефанов свързва тази тенденция с дългосрочно използване на Кан Академия и други технологии.

От Хасково до София, през математиката и технологиите

Аз се казвам Стефан Стефанов. Роден съм и съм израснал в Хасково. След това завърших Пловдивския университет със специалност математика и информатика. От 2007 година преподавам в Националната финансово-стопанска гимназия в София, а от ноември 2025 година – и в 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През годините съм преподавал математика, информационни технологии, информатика, икономическа информатика, програмиране, уеб дизайн. Обичам и математиката, и технологиите, и когато е възможно, ги съчетавам в работата си. За мен това е естествено.

Един випуск за пет години

Випускът, който поех през 2021 година в 8. клас и който завърши през 2026 година, е много специален за мен. Това е първият випуск, с който в продължение на пет години използвах Кан Академия като допълнителна платформа по математика, а в специалността „Икономическа информатика“ ползвах и съдържанието за програмиране и компютърни науки. Има много и отлични направени материали, по които учениците се ориентират лесно и интуитивно. За мен това беше много полезно. Освен това това беше и випуск, който мина изцяло през онлайн изпитване със SmartTest.

Резултатите се покачват във времето

За мен най-силното доказателство, че Кан Академия има смисъл, са резултатите във времето. Не говоря за един добър месец или за едно силно контролно. Говоря за пет години работа с един и същ випуск – от 8. до 12. клас. Когато тези паралелки започват в 8. клас, средните годишни оценки по математика са между 4,38 и 5,15. В 10. клас вече се вижда движение нагоре – резултатите са между 4,92 и 5,56. В 12. клас картината е още по-категорична: петте паралелки завършват със средни годишни оценки между 5,50 и 5,88.

Най-впечатляващо за мен е, че ръст има във всички паралелки. Също важното е, че повишението се вижда и в паралелките с устройства за всеки ученик, и в тази, която не е работила по този модел. Тоест не говорим за ефект само от техниката. По-скоро виждам какво става, когато учениците имат ясни очаквания, заданията се задават редовно, а учителят проследява напредък и редовно дава обратна връзка на учениците.

Заданията се задават в началото на всеки раздел

Аз нямам отделен час само за Кан Академия. Използвам я по много различни начини. Най-често, когато започва нов раздел – например квадратни уравнения – още два-три дни преди началото задавам упражнения, тестове, статии и видеа в платформата. Ако съм преценил, че този раздел ще ми отнеме три седмици, тогава и заданията са с краен срок след три седмици.

Идеята ми е учениците да могат да видят различен начин на представяне на материала и преди урока, и по време на урока, и след него. Да имат достъп до видеа, упражнения и тестове, към които да се връщат толкова пъти, колкото е нужно, докато усвоят знанието.

По средата на раздела проверявам до къде е стигнал всеки ученик, какво е правил, колко пъти е опитвал, какво е повторил. Това ми дава много добра обратна връзка.

Когато искам да споделя работата с конкретен ученик, правя го очи в очи. Така учениците са по-спокойни и ми дават по-честна обратна връзка. Някои са по-срамежливи и не биха говорили открито пред всички.

Кан Академия за преговор

Друг начин, по който използвам платформата, е в началото на часа, за преговор. Давам кратки задания по знания от предишен клас, които ще са нужни за новия материал. Пет минути са напълно достатъчни. Не го правя за оценка, а за да видят учениците сами от какво имат нужда.

Използвам Кан Академия и в края на часа – върху новия материал, който току-що сме взели. Така учениците виждат какво са усвоили и къде имат пропуски, които после могат да допълнят.

От 60% до 90% усвояване

Още от 8. клас работих с минимален праг на усвояване на материали в Кан Академия – 60%. После, когато учениците пораснаха и свикнаха с този начин на работа, започнах да го вдигам. В 9. клас – 70%, в 10. клас – 80%, после 85%, а в 12. клас стигнахме до 90% минимално ниво на усвояване.

Това има значение. Учениците знаят, че има очакване към тях и че не е достатъчно просто да минат през заданията. Трябва да ги минат на добро ниво.

Домашното в Кан Академия е като всяко друго домашно

Още в началото казах на учениците, че заданията в Кан Академия трябва да се приемат като домашна работа по математика. Ако не я направиш, има последствия. В началото имаше няколко ученици, които не го взеха насериозно. Напомних им, че и тук има отговорност, както при всяко друго домашно.

После, когато този проблем се изчисти, започнах след всеки раздел да давам похвала на учениците, които са изпълнили всички задания с нужния процент. В края на срока те получават и отделна оценка само за работата си в Кан Академия, по мои ясни критерии. Това също действа много мотивиращо. Всеки се радва на похвала, а и на признание за положения труд.

Канониадата създава състезание между класовете

Много харесвам Канониадата. Когато приключим даден раздел, показвам на екрана докъде е стигнал класът като успеваемост. Показвам и другите класове. Влагам момент на състезание между паралелките. Те искат да са по-напред, искат да имат повече умения, повече пръстени, повече напредък. Това ги мотивира страшно много.

По-затрудняващите се ученици първо трябва да опитат сами

Когато някой ученик се затруднява, първото, което гледам, е колко време е прекарал в платформата, колко упражнения е правил и колко пъти е повторил едно и също нещо. За мен това е важно. Ако ученикът е правил едно упражнение девет пъти, това не е провал. Това означава, че се опитва и че иска да разбере.

Когато учениците казват, че математиката им е трудна, аз им давам следните стъпки. Първо да изгледат видеото. После да използват подсказките в тестовете. Ако пак не могат, да попитат съученик, който се е справил. И чак ако тогава не става, се намесвам аз. В този момент вече се включвам като ментор и правим едно, две, три упражнения заедно, докато не се получи.

За по-силните има „цели за майсторство“

За по-силните ученици използвам целите за майсторство. Те са много работещи при ученици, които са по-напреднали и по-любопитни. Това ги държи в развитие и им дава следващо ниво, към което да вървят. По този начин платформата не се изчерпва с базовите упражнения.