Цел на анализа
Идеята на настоящия кратък анализ е да бъде база за дискусия с всички активни НПО, работещи в сферата на образованието, с цел съвместни действия за повече финансова устойчивост на целия сектор. Анализът е изготвен в рамките на проект “Образование без раници: подкрепа за образование на световно ниво. Устойчиви местни партньорства, фондонабиране и организационно развитие” към Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021, www.activecitizensfund.bg. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от “Образование без раници” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Обобщение на основните въпроси, възникващи пред НПО в образованиетo
Подкрепа от компании и фондации
-
- Как да надградим плавното нарастване на дарителския ресурс от компаниите и растящо убеждение в КСО – как още да стимулираме дарителството (за образование) от страна на бизнеса, от местни (корпоративни) фондации? Ако в последните години така или иначе се отчитат тенденции за спад на общия обем дарения, то какво можем да правим още, за да увеличаваме дарителството (за образование) в България, особено по време на и след “криза” (като тази около Covid-19)? Може ли по някакъв начин ефектите от кризите все пак да се тушират и компаниите да се мотивират да даряват (повече) и за образование, например чрез потенциала на образованието за устойчивостта и растежа на икономиката, както и чрез правилна комуникация? Можем ли да очакваме по-големият % компании и фондации да не променят дейностите си и да продължат замислени инициативи? Как да се напаснем към естествен спад на обемите дарени средства?
- Как по-добре да признаваме ролята на дарителите?
- Как да работим по-добре за имиджа на каузата и организацията си – пред бизнеса и фондациите, но и пред други партньори посредници?
- Как да подобрим отчетността и комуникацията на даренията и постигания от тях ефект?
- Можем ли да идентифицираме и комуникираме по-добре спешните нужни в образованието и най-уязвимите групи – в образованието?
Остават ли приоритетни за дарителството за образование (от фондации и бизнеса) нуждите от образователна инфраструктура и устройства, достъпа до образование, функционалната грамотност, практическите знания и умения? Или искаме да работим повече (и как) и в други аспекти? До каква степен след Covid-19 можем да очакваме компаниите да променят дарителски акценти като младежи след гимназиален курс и тяхното кариерно ориентиране и заетост; млади педагози; жените в науката? - Ако търсим и (още) пресечени точки (от гледна точка на дарителите) между образование, наука и другите приоритетни сфери на дарителство, то може би да имаме предвид и сфери като социалната, като човешки права и гражданско участие, опазване на околната среда, младежко развитие и реализация, функционална грамотност, развитие на местните общности.
- Как да обединяваме (индивидуални и корпоративни) усилия и ресурси, да инициираме партньорства между институции и частния сектор и да предлагаме интегрирани решения за системно и дългосрочно решаване на проблеми? Как да се възползваме от прогнозата на ФРГИ за повече стратегическо дарителство от страна на фондациите и компаниите с визия за дълготрайна и устойчива промяна?
- Как да запазим/ надградим тенденцията (от преди ковид кризата), че фондациите и бизнесът подкрепят приоритетно сферата “Образование и наука”? Дали интересът към сферата образование и знание не е потенциал за 2021 г., на база на който – след коронавируса и инвестиционното внимание върху здравеопазване и хуманитарна подкрепа през 2020 г. – бизнесът да реши да инвестира стратегически и в образованието?
- Може би да помислим за по-голяма партньорска инициатива или фонд за подкрепа на проекти с интегриран подход в образованието, обединяващ нужди и усилия на институции като МОН, общини, НПО и индивидуални дарители? Да обединяваме все повече усилия в общи, по-стратегически инициативи и програми между различните НПО в образованието, както и с институции и бизнеса, така че да привличаме по-лесно и по-дългосрочно подкрепа от фондациите, а и от други големи дарители?
- Кои са примерите за успешни дългосрочни или по-различни партньорства между компании и НПО, и какво секторът може да научи от тях?
- Служителите на компании са потенциал за редовна подкрепа за НПО под формата на финансови и нефинансови дарения.
- Особено важно е да имаме посланици на своята кауза сред служителите на дадена компания, които да се ангажират лично на терен, да ни познават добре.
- Можем да използваме засиления през последните години интерес на младите хора и служители към иновации в сфера образование, може би дори в комбинация с интереса им и към екологични каузи, развитие на дигиталните технологии, човешки права.
- Все още има нужда от повече експертна подкрепа за компаниите при въвеждане на програми за ежемесечно дарителство и система за месечните отчисления.
- Как да надградим плавното нарастване на дарителския ресурс от компаниите и растящо убеждение в КСО – как още да стимулираме дарителството (за образование) от страна на бизнеса, от местни (корпоративни) фондации? Ако в последните години така или иначе се отчитат тенденции за спад на общия обем дарения, то какво можем да правим още, за да увеличаваме дарителството (за образование) в България, особено по време на и след “криза” (като тази около Covid-19)? Може ли по някакъв начин ефектите от кризите все пак да се тушират и компаниите да се мотивират да даряват (повече) и за образование, например чрез потенциала на образованието за устойчивостта и растежа на икономиката, както и чрез правилна комуникация? Можем ли да очакваме по-големият % компании и фондации да не променят дейностите си и да продължат замислени инициативи? Как да се напаснем към естествен спад на обемите дарени средства?
Подкрепа от индивидуални физически лица
-
- Как да се изграждат нагласи и навици за редовна подкрепа, вкл. за образованието (и в криза даряват по-скоро тези, които имат развита нагласата)?
- По какъв начин 1) да се стимулират допълнително даренията на физически лица, и 2) вниманието и даренията да се насочват в по-голяма степен и към сферата образование?
- Може би въз основа на комуникационни кампании около конкретни проблеми и/или персонални казуси и лесни канали и начини за дарения (може би закупуване на стоки и услуги с кауза, дарителство в онлайн платформи и по ведомост; смс; помощ директно към нуждаещи се); паралелно с добра комуникация и повече отчетност.
- Може би и с повече натиск към държавата за ангажимент към насърчаване на дарителството, например с повече видимост на данъчните облекчения, по-малко свързана с тях административна тежест и др.
- Ако финансовото състояние на хората е все по-затруднено около кризи като при пандемията – а това е водеща бариера пред дарителството, тогава към какви мерки извън индивидуалните дарения да се насочим?
Подкрепа от еднолични търговци
-
- Може ли интересът на едноличните търговци към данъчни облекчения да се използва като стимул за повече дарения?
- Дали ЕТ могат да се стимулират да даряват повече и в подкрепа на местни образователни каузи?
Подкрепа от държавата
-
- Реалистично ли е да изискваме повече публични (държавни) финансиращи механизми и ако да, кои/какви биха били най-смислени – за сферата образование?
- Дали и как да упражним повече натиск към държавата за ангажимент към насърчаване на дарителството, например с олекотяване и повече видимост на възможностите за данъчни облекчения?
Има ли смисъл в контекста на Ковид кризата да се настоява държавата да третира НПО равностойно с другите икономически субекти – да ги подкрепи с целенасочено финансиране за запазване на работните места, с гъвкави безусловни субсидии и нарочно финансиране за увеличения обем работа, както се обобщава в изследваното на BCause?
Целият анализ можете да разгледате или изтеглите от файла по-долу: