Внедряване и популяризиране на дигитални практики в училище:
Интервю с Иван Драгомиров

• Какво е общото при въвеждане на дигитални практики за ученици и учители?

И при учениците, и при учителите трябва да се започне с малки стъпки и да се разясни процесът, както и че е нормално в даден момент да изпитат стрес. Важно е да се уточни в началото, че спокойствието е на първо място и има кой да помогне с каквото е необходимо; няма нужда да се бърза, няма краен срок, тъй като това е процес на учене и всеки се движи със своето темпо.

Бях наясно, че няма начин да кача всички задачи на колегите в училище в Google Classroom наведнъж, така че в продължение на няколко седмици използвах хибриден модел. Учителите имаха избор дали да използват устройство или хартия. С течение на времето хартиените работни листове бяха намалени, тъй като учениците все повече избираха устройствата и в крайна сметка домашните им станаха изцяло дигитални.“

• Как се създава роля и позиция „дигитален лидер” в училище?

В този процес търсенето е определящо. С малката  разлика, че тук не става дума за търсене на даден продукт, а за търсене на решение за справяне с конкретен проблем. Пример: проблем е трудоемка, времеемка и поглъщаща голямо количество хартия процедура за отчитане на часовете на учителите. Решението е създаване на дигитална таблица, която автоматично изчислява часовете на учителите с маркиране на даден час като взет с помощта на отметки и формули. 

Така едно по едно решенията на дадените проблеми градят позицията „дигитален лидер”, а не обратното.

Моята отправна точка беше как мога да оптимизирам процесите в училище, така че те да отнемат по-малко време на учителите, за да се фокусират върху по-значими неща като планиране на уроците.”

Интервюто е взето по повод проекта “Khan-4-STEM: More effective and inclusive European Math and Science Teaching – supported by the internationalised work of European Khan Academy Advocates”. Проектът се финансира от програма Еразъм + на Европейската комисия, Ключова дейност 2. Изпълнява се от “Образование без раници” (България) и “Библиотеки без граници” (Белгия). 

Публикацията отразява само вижданията на интервюирания  и Европейската комисията не носи отговорност за каквото и да е използване на информацията, която съдържа.