Темите и изводите
от конференцията на “Образование без раници”

“Двете лица на технологиите в образованието: Стрес и Прогрес” беше темата на годишната конференция на сдружение “Образование без раници”, която се проведе на 07.10.2022 г. в София. Учители, директори и представители на РУО, МОН и неправителствения сектор участваха в панелни дискусии и работилници на теми, свързани с умното, ефективно и балансирано използване на технологиите, но и рисковете и грижата за психичното здраве на работещите в образователния сектор и на учениците.

Конференцията беше открита с реч на Иван Господинов, председател на “Образование без раници”, образователен експерт и учител по философия и гражданско образование. Сред неговите акценти и провокативни теми бяха: Ученето от сърце, ученето с ума и ученето от хората в живота ни и как технологиите им влияят; колко лева струват тревогите на учителите от брутния вътрешен продукт, колко струва да преживееш стреса от отговорността за образованието в България и има ли министър, склонен да изтърпи стреса на всички учители, ученици и родители на гърба си. Г-н Господинов коментира и парадоксите на учителската професия, като възпитаването на социално-емоционални умения в училища насред едно не особено възпитано общество или любовта, с която един учител отива на работа там, където все ще се намери кой да го намрази. “Никой не помни с точност какво са го учили учителите му всеки ден, но всеки помни чувството в класната стая” – с това започна и приключи речта.

Първата панелна дискусия “Различните лица на технологиите в образованието” беше насочена към глобалните тенденции в дигитализацията, европейските политики в сферата и добрите практики в българските училища. Във втория панел “Ментално здраве и социално-емоционално благосъстояние срещу техно-стрес и бърнаут” темата беше социо-емоционалната подкрепа за учителите от гледната точка на директора, старшия учител, педагогическия съветник и експертизата на гражданския сектор, подкрепящ учителите. След панелните дискусии участниците се включиха в работилници относно социалните и емоционалните причини учениците да не желаят да учат, вътрешната мотивация при учителската професия, натрупването на негативни емоции в учебната среда и стратегии за справяне със стреса.

Първата панелна дискусия “Различните лица на технологиите в образованието” беше насочена към глобалните тенденции в дигитализацията, европейските политики в сферата и добрите практики в българските училища. Във втория панел “Ментално здраве и социално-емоционално благосъстояние срещу техно-стрес и бърнаут” темата беше социо-емоционалната подкрепа за учителите от гледната точка на директора, старшия учител, педагогическия съветник и експертизата на гражданския сектор, подкрепящ учителите. След панелните дискусии участниците се включиха в работилници относно социалните и емоционалните причини учениците да не желаят да учат, вътрешната мотивация при учителската професия, натрупването на негативни емоции в учебната среда и стратегии за справяне със стреса.

В първия панел Георги Димитров, началник отдел “Дигитално образование” в Генерална дирекция “Образование, младеж, спорт и култура” на Европейската комисия (ЕК), разказа за “стратегическия диалог” между всички държави членки “за обща диагноза на състоянието на дигиталното образование и умения в Европейския Съюз” и факторите, осигуряващи успешното цифрово образование. Г-н Димитров сподели, че Комисията планира да адаптира някои от текущите си големи програми (като Еразъм+, например) за нуждите и на дигитализацията в училищата. Акцент в разбирането за умна дигитализация на ЕК е подобряването не само на инфраструктурата и дигиталните умения на учителите, а също така разпространението на добри примери за качествена дигитална педагогика. Г-н Димитров коментира още защо Съветът на ЕС има препоръки относно смесеното обучение за начално и средно образование, нуждата от персонализирано учене на учащите, съобразено с възрастта, капацитета и специалните им учебни потребности, но и нуждата да се обръща внимание на психическото благосъстояние на учителите и учениците; той фокусира вниманието и върху очаквани насоки на ЕК специално за учителите относно работата с изкуствен интелект и данни.

Другите двама участници в панела бяха представители на ОУ ,,В.Левски”, гр. Разград – Стела Ковачева, училищен психолог, и Венелин Николов, ръководител ИКТ и учител по роботика. Те разказаха как управляват дигитални проекти в своето училище така, че да се надграждат и интегрират в цели випуски. В училището изрично не правят проекти “на парче” и всички учители са въвлечени в иновациите. Венелин Николов в неговата роля на технологичен директор посъветва присъстващите да не използват технология на всяка цена, а най-вече с подпомагаща и допълваща функция. Николов сподели също, че повишаването на дигиталната култура на учителите понижава нивата на стрес при използване на технологии в работната среда. 

Модератор на първия панел беше Розалина Лъскова, изпълнителен директор на “Образование без раници”. Като коментари тя включи информация за изследвания на Кан Академия в САЩ за това доколко подходът учене до “майсторство” и персонализирането на работата учител-ученик с помощта на технологии може да помогне за справяне с пропуските от пандемията. Г-жа Лъскова представи накратко и очакваната Единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание на Министерство на образованието и науката. 

Следващ говорител на панела беше Ива Пашова, ръководител на програмата “Училища за пример” на Заедно в час, която сподели опита си относно това от каква подкрепа имат нужда учителите. “Стресираните учители имат стресирани ученици, а стресираните ученици не могат да учат”, каза тя и насочи вниманието към проучване на Института за изследвания в образованието, според което над 50% от българските учители имат симптоми на прегряване, не просто на стрес. Г-жа Пашова акцентира, че е много важно за учителите да получат подкрепа в развиването на социо-емоционалните си умения, за да могат да се погрижат за собственото си здраве. Тя сподели, че според изследване на Световната банка за периода от 2014 г. до 2018 г. около 90% от новите учители в България са напуснали след 3-тата си година на преподаване. Според нея, ако учителите имат по-малко бюрократични задължения, това ще им освободи време за почивка и използване на стратегии за намаляване на стреса, като рефлексия с колеги или медитация. Друг важен елемент е менторската подкрепа в училище под формата на наблюдаване на часове и даване на конструктивна обратна връзка на учителите, за да могат те да са спокойни в педагогическите си методи.

В панела участва още д-р Ирена Димитрова, педагогически съветник в 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”, която поясни разликите между стрес и бърнаут и въведе още едно понятие – бораут. Стресът според нея е високо ниво на напрежение, което може обаче да носи и мотивация след себе си, докато бърнаутът или прегарянето е дълготрайно състояние на ума и се изразява в загубване на емоционалната връзка между работното място и личността. “Стресът не е конкретно събитие (Ковид, война, изпити), а начинът, по който ние усещаме това събитие”. Тя сподели също, че често “тези, които горят най-много в работата си, прегарят най-много”, заради загубата на баланс между професионалните амбиции и отговорностите и личния живот. “Ако стресът намалява продължителността на живота, то бърнаутът се отразява на желанието за живот.” Д-р Ирена Димитрова казва, че при трагични събития и натрупани проблеми е много важно дали учителите имат с кого да съпреживяват случващото се и че бърнаутът е заразен и понякога се разпространява в неформалното общуване сред един работен колектив. За да се справи едно училище с подобни проблеми, е по-важно колегиалното отношение и екипното стработване, а не това дали има един човек, назначен на позиция с такава отговорност. Към всички тези фактори г-жа Димитрова добави и стандарта на живот на учителите: “Социалните условия, в които работи учителят, както и неговият социален статус са изключително важни.” Като най-добра мярка срещу стреса и прегарянето при учители и директори тя препоръчва добре планираната почивка, като няма просто предвид лятната ваканция, а гъвкавостта на едно училище при нуждата да подкрепя учителите си с намирането на време за почивка и с намирането на заместващи учители, за да е възможно това в трудни моменти през учебната година.