Коя е всъщност Виктория Христова и с какво се занимава в момента?
Казвам се Виктория Христова и живея в Лондон. Следвам клетъчна биология в University College London (UCL), творец по душа и учен по съдба. В момента работя в университета по проект за международното състезание по инженерна биология iGEM (International Genetically Engineered Machine) в Бостън, Масачузетс.
Като ученичка имах честта да съм бронзов медалист на Международната олимпиада по биология във Виетнам, сребърен медалист на Европейската олимпиада по природни науки в Австрия и награден участник от Международната олимпиада по биология в Дания. Имам златен медал от Международния турнир на младите естествоизпитатели през 2014 г., а през 2017 г. представих собствен проект на Международната конференция по био-антиоксиданти. През 2016 г. бях избрана като делегат в българския отбор за Европейския ученически парламент в Манчестър, а съвсем наскоро бях лектор в първото издание на TEDxSofiaUniversity.
От една година помагам за подготовката на ученици за участие в олимпиади в Националната природо-математическа гимназия в София, а в началото на 2017 г. с група мотивирани българи създадохме сдружение „НПМГ Алумни Клуб“, което да обедини общността от учители и възпитаници на гимназията и същевременно да служи като организация с по-обширната визия за подобряване на българското образование.
Какво те вдъхновява?
С времето открих страстта си към по-достъпна комуникация на науката, което обяснява и текущите ми интереси. Две години бях демонстратор в „Научната лаборатория на Байер“, показвайки красотата на науката на деца и ученици. От февруари тази година съм демонстратор на научни експерименти в Кралския институт на Великобритания – една от най-старите и утвърдени научни институции в света.
Наскоро бях лектор на TEDx, а сега ми предстои и друго вълнуващо занимание – да съм преводач на Кан Академия, заедно с мотивирания екип на сдружение „Образование без раници“.
Обичам дългите разходки из града, разговорите с интригуващи хора, планината и морето. Обожавам да пътувам, да се потапям в градската атмосфера и да опознавам местните навици, кухня и история. Любител съм на киното и фотографията и е моя мечта някой ден да се захвана с креативен фото- или кинопроект. Занимавам се непрофесионално с графичен дизайн, като автор на малки проекти за образователни организации.
Какво приемаш за твоя най-важна кауза и за свое призвание?
Страстта ми към науката се зароди след приема ми в НПМГ, а по-късно открих и „призванието“ си – работа в сферата на образованието. Мечтата ми е да допринеса за една по-добра образователна система на световно ниво: всяко дете да има достъп до качествено обучение, с повече вдъхновяващи учители. Амбицията ми е да създам платформа, която помага на преподаватели, ученици и студенти по цял свят да се развиват в една креативна и интелектуално стимулираща среда, променяйки представата на обществото за това как е „правилно“ да се учи.
В организации като Кан Академия виждам този потенциал за промяна – безплатно образование за всички и прекрасен ресурс за самообучение. Още като ученичка използвах Кан Академия за уроци по физика, а сега за мен тя е вдъхновение за професионално развитие.
Ако трябва да опиша каква е каузата ми и за какво се боря, най-добре бих го свързала с мой любим цитат: „Не знам накъде отивам, но съм на път“. Все още не знам как ще осъществя амбицията си, но съм уверена, че вървя в правилната посока. Вярвам, че бъдещето на образованието се крие някъде между платформи като Кан Академия и конференции като TED, но къде точно – ми предстои да разбера. Оттук нататък поемат вдъхновението, страстта и копнежа за промяна.
Помагаш на млади българи, дори и докато си далеч от България. Защо?
Ежедневно виждам желание и оптимизъм у млади и талантливи българи. От две години се занимавам с подготовка на ученици за олимпиади по биология в НПМГ – гимназията, която ме изгради като личност. Учителите там ми показаха красотата на науката и ме поведоха към сферата на образованието. Винаги ще бъда благодарна на Радослав Александров – млад учен и невероятен преподавател, за вдъхновението, за това, че вярваше в мен и ми показа какво е да си Учител с главно “У”. Този стимул може би беше най-голямата причина да искам да допринеса за развитието на българското образование, било то чрез преподаване или организиране на събития за деца, ученици и студенти.
Ще продължавам да се връщам в България, защото мисълта, че този малък жест може да вдъхнови дори и само едно дете да преследва мечтите си, ме мотивира всеки ден. Когато си далеч от България, си поставен пред два избора: да слушаш за корумпирани политици, за липса на качествено образование, за отчайващи парични статистики или да се фокусираш върху позитивното – деца, които печелят медали по световни олимпиади, млади учени с вяра, мотивирани студенти с креативни стартъпи в изкуството и науката. Направила съм своя избор и вярвам, че за мен той е правилен.