Мария Желязкова е учител по математика в 58. ОУ „Сергей Румянцев“ в София. Преди да влезе в училище, тя работи 20 години като инженер. Да стане учител е нейната детска мечта. Като човек с инженерно минало, тя вярва само на цифрите, а те показват ясно – резултат от Кан Академия има.

Детска мечта

Да бъда учител беше моя детска мечта.

Дълги години не поех по този път. Работих 20 години като инженер, минах през всякакви позиции – от най-ниската до най-високата. В един момент си казах: дойде моментът да стана учител. И го направих.

При мен има и наследствен елемент – имам лели, които са били учителки. Може би имам заложен подход към деца, подход към хора. Това и в инженерната ми работа много ми помагаше като подход към хората, а без такъв подход към всяко едно дете нямаше да ми се случват нещата в училище.

Определено инженерният ми опит ми помага. Аз имам техническо мислене. Обичам нещата да са ясни и конкретни. Това ми помогна и да разбера самата платформа Кан Академия, да навляза по-бързо в нея, да опозная възможностите ѝ, нещата, които ще се случват, и как по най-добрия начин да я използвам в полза на ученика.

Беше трудно, но интересно

През втория срок на миналата учебна година първо всички от нашето училище станахме Кан учители. Имаше обучение и започнахме да работим с учениците. Първите един-два часа с Кан Академия бяха малко трудни, честно казано.

Учениците се затрудняваха с влизането, имаше въпроси: „Къде да кликна, госпожо?“, „Откъде да започна?“, „Какво да правя?“

Постепенно нещата се изчистиха. Въпросите започнаха да стават други: „Госпожо, как да стана от запознат вече в майстор?“, „Как да получа коронки?“, „Как да имам повече придобити умения?“ Лека-полека, заедно с учениците, и аз успях да навляза в дълбочина. Когато бях на обучението, общо взето бяхме усвоили платформата от страната на учителя. Но конкретиката, когато влезеш с децата, е друго нещо.

От дъската към Кан Академия

Работим с Кан Академия в часове по разширена подготовка. Това са ни часовете за упражнения. Което не означава, че ако някой е отсъствал по една или друга причина, не може вкъщи да навакса. Аз съм ги предупредила: през другия час ще се упражняваме с Кан Академия, изгледайте видеата, изчетете статиите, подгответе се на достатъчно ниво. А ако имат допълнителни въпроси, аз съм насреща да дообяснявам.

Обикновено първо припомням нещата. Ако работим с лице на триъгълник, обяснявам формулите, припомням как се построяват височини. Всичко това става на дъската в рамките на 10–15 минути. След това влизаме в Кан Академия, влизаме в темата „лице на триъгълник” и децата започват да решават упражнения. Ако в нещо не са се справили, им давам за домашна работа да довършат.

В началото се опитвах с по-малко време – по 5–10 минути, за да могат децата да свикнат. Но ги виждах как се палят: „Ама, госпожо, аз сега трябва да го направя, трябва да стигна поне 80%, ако не мога 100%.“ И малко по малко това се случи и с учениците от 5 б клас тази година. Започнахме трудно, но в момента стигнахме над 6 хиляди минути. Децата сами се заинтересуваха, а и родителите видяха, че има полза.

Когато разберат, че има полза, се палят

Учениците трябва да разберат, че това е полезно. В момента, в който го разберат, това много помага. Те започват сами да казват: „Госпожо, аз не знаех, че това е толкова лесно.“ И после продължават да влизат в платформата повече. Случва се и нещо друго – усещат, че не им е било ясно отпреди, и започват да се връщат назад в някой раздел или в материал от минала година, защото виждат, че всичко е свързано. Аз се старая да приобщя всички деца. Имам едни 15–20% изоставащи, но по-голямата част от класовете ми вече са на 50% и нагоре. Обяснението ми към тях беше, че пре първия срок трябва да достигнем 50%, а във втория вече да надграждаме.

Мотивиране с оценки

Понякога ги мотивирам и с оценка. При завършване на раздел, да кажем 80%, първият, който стане майстор, може да получи шестица. Това работи. Оттам нататък вече идва желанието на децата и тяхната вътрешна мотивация.
Но трябва да сме честни – не говорим за елитни училища и за ученици, които надграждат на някакво световно ниво. Говорим за базови, важни умения, които трябва да се изградят, за да стигнем до прилично ниво, над средното за България и, надявам се, около средното за София. За нашия контекст това също е голям успех.

Диференциране

Имам деца, на които им е по-трудничко, и на тях давам по-прости задания. Но не е само това. Сядам при тях, обяснявам допълнително, отваряме някакъв тест, решавам с тях една-две задачи, а на третата вече ги оставям да продължат сами. Лека-полека се справят. Индивидуално внимание не мога винаги да им обърна, но се старая в рамките на часа да отделя поне малко време, особено на тези, които имат най-голяма нужда.

Споделяне на резултати

Споделям с учениците учителското табло. Казвам им резултатите. Включително когато им давам домашно от Кан Академия, например давам им 40 минути за една седмица и на следващата седмица им показвам кой е влизал, кой има домашно, кой няма. Нагласям си датите – например от вторник до вторник.

Има ученици, които са влизали точно колкото трябва, има и ученици, които са влизали много повече. Има и такива, които започват: „Госпожо, бъгна ми програмата“, „Забравих си паролата“ и така нататък. Но след като ги убедя, че програмата няма как да бъгне, и им кажа: „Донесете таблета, лаптопа, телефона да видим какъв е проблемът“, те като видят, че няма как да ме излъжат, следващия път знаят, че трябва да го направят.

Резултатите се виждат

 Още миналата година ми направи впечатление, че има резултат. Във втория срок, след като започнахме да използваме Кан Академия, на класната работа имахме повишение близо с една единица в единия клас. В другия беше малко по-малко – около 0,75. Но това пак е много добро повишение за толкова кратко време. Определено има ефект от Кан Академия. Определено работата с нея те не я усещат като учене.

Кан Академия като повратен момент

Имам един ученик, който е между добър и много добър по математика. Има логическо мислене, но на тази възраст, в пубертета, невинаги му се учи вкъщи и ако не затвърди знанията, му става трудно. Един такъв час седнах пред него, започнах да му обяснявам, показах му една-две задачи. На третата той ми каза: „Госпожо, може ли аз сам?“ Направи три, четири, пет задачи и после сам каза: „Госпожо, то не било трудно. Изглеждаше толкова трудно.“ Аз много се зарадвах. Оттогава това дете винаги, когато кажа: „Хайде, включваме компютрите и започваме с Кан Академия“, е сред най-големите ентусиасти. А преди това не беше. Имам предвид, че даже деца, които не са големи ентусиасти, като видят тази платформа, понеже е и по-забавно, и на компютър, за тях става по-лесно да усвояват материала.

По-добри по математика с Кан Академия

Програмата „По-добри по математика с Кан Академия” осигурява интензивно въвеждане в училища на глобалната образователна платформа Кан Академия с цел подобряване на уменията и резултатите на учениците по математика. Училищата получават интензивни обучения за работа с Кан Академия, методическа подкрепа и текущо менторство за участващите учители. В момента работим с учители  от 28 училища в цялата страна.