Катерина Марчева за математиката в Кан Академия по новата учебна програма за 11. клас

Математиката за 11. клас в сайта на Кан Академия на български език е разделена в три отделни курса. Защо всъщност?

На места има значителни разлики между образователните програми в България и представеното в Кан Академия. [Но] Има разлики и между учебниците на различните издателства в България. Мисля, че в това няма нищо лошо. Училищата и учениците са различни. Някои въпроси са много субективни и зависят от интересите и възможностите и на ученици, и на учители. Смятам, че съществуването на някои различия разширява погледа и на ученици, и учители.

От 1. до 10. клас учебните програми за  математика са задължителни за всички ученици във всяко училище. В 11. клас обучението се разделя на “два клона”: общозадължителна подготовка и профилирана подготовка.

Общозадължителната програма се изучава от всички, обучаващи се във втори гимназиален етап, в рамките на 72 часа годишно, с името “Математика” с текущи оценки и оценки за първи, втори срок и годишна.

Профилираната подготовка се изучава от учениците с профил “Математика” в учебния план на съответната паралелка, без значение дали е първи, втори или трети профилиращ предмет (а има случаи и на 4-ти). Тези ученици изучават освен общозадължителния предмет “Математика” още два задължителни модула – Модул 1 “Геометрия” и Модул 2 “Елементи на математическия анализ”. Всеки от тези модули се изучава с по 72 часа годишно и има отделни текущи, както срочни и годишни оценки. (Виж части от Наредба 11 за оценяване в края на документа)

Именно тези промени са причината за трите отделни курса по математика за 11. клас по българската учебна програма, първия от които с общозадължителната програма вече е на сайта на Кан Академия.

В Наредба 7 за профилирана подготовка се казва, че освен задължителните модули има и избираеми модули (виж по-долу чл. 3 от тази Наредба 7).
Програмата за избираемия модул се изработва от учителя и утвърждава от директора на училището. Броят часове са най-малко 1 седмично (36 годишно) и най-много 4 часа седмично или 144 часа годишно. При тези условия отделно подреждане на избираем модул не е възможно да бъде направено, затова във всеки от курсовете има секции за допълнителна подготовка, материалите в които са подходящи за включване в избираеми модули по преценка на учителя.

Наредба 7 за профилирана подготовка

Чл. 3. (1) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми модули.

(2) Модулът е самостоятелно обособена част от профилираната подготовка по съответния профилиращ учебен предмет, насочен към надграждане на компетентности, придобити в общообразователната подготовка, както и към задълбочени компетентности в определени научни и/или приложни области.

(3) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят в изискванията по чл. 4, ал. 1 за резултатите от обучението по профилиращия предмет.

(4) Задължителните модули се изучават в ХI клас със 144 учебни часа годишно и в ХII клас – със 124 учебни часа годишно, а избираемите модули се изучават в ХI клас – с не повече от 144 учебни часа и не по-малко от 36 учебни часа годишно, и в ХII клас – с не повече от 124 учебни часа и не по-малко от 31 учебни часа годишно.

(5) Резултатите от обучението по конкретни задължителни и/или избираеми модули за придобиването на профилираната подготовка по решение на висшето училище може да се признават като натрупани кредити във висшето образование при условия и по ред, определени от съответното висше училище.

А ето и как се формират оценките – извадки от наредбата, съществени за формирането на годишните оценки по профилиращ предмет в 11., 12. клас и окончателната  оценка в дипломата.

Съгласно Наредба 11/1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците:

• При обучението за придобиване на профилирана подготовка срочна оценка се формира по всеки модул от профилиращия учебен предмет без да се формира срочна оценка по профилиращия учебен предмет.(чл. 22, ал. 10)
• При обучението за придобиване на профилирана подготовка се формира годишна оценка по всеки модул от профилиращия учебен предмет и годишна оценка по профилиращия учебен предмет. Годишната оценка по профилиращия учебен предмет се формира като средноаритметична с точност до 0,01 от годишните оценки по всеки модул от предмета (чл. 23, ал. 8)
• С изключение на случаите по чл. 23, ал. 8, срочните и  годишните оценки от IV до XII клас  се формират с точност до цяло число (чл. 24, ал. 2)
• Окончателните оценки по всеки учебен предмет при завършване на средно образование се формират с точност до 0,01 като средноаритметични от годишните оценки по учебния предмет, изучаван във втория гимназиален етап в задължителните и в избираемите учебни часове. (чл. 30, ал. 1)