Представяме ви първия доклад от поредица, свързана с мерките, които държави от цял свят предприемат в сферата на образованието в резултат от коронавирус пандемията. Една част от данните, с които работим, идват от Центъра за Глобално Развитие, ЮНЕСКО, Education International, OECD, Института за изследвания в образованието и Световната банка, а други сме събрали от разговори с колеги учители по света и публикации в медиите. В информацията има много условности и е възможно част от нея да не е актуална. Докладът отразява най-вече първите реакции на държави от цял свят за периода от началото на февруари до средата на април. За да представим всички разнородни данни в по-разказвателна форма, не сме се позовавали в текста, но ако желаете да получите повече информация за източниците или за актуална информация по някоя тема, пишете ни на:
hi @ obr.education
Докладът е изготвил Иван Господинов – учител по немски език и философия в ЧПГДН “СофтУни Светлина”. Завършил е Философия в Лайпциг, Германия, и Образователни науки в Единбург, Шотландия. Иван е един от основателите на сдружение “Образование без раници”, което има за цел да предостави на български език най-големия в света безплатен образователен сайт www.bg.khanacademy.org. Носител е на отличието “30 под 30” на Форбс България в категория образование.
Хронология
Хонконг и Тайван са първите държави, които преминават на дистанционен режим на обучение заради Covid-19, на 03.02.2020, няколко дни преди Китай да обяви започването на дистанционно обучение на 06.02. В случая решението е да се удължи ваканцията, започнала с Китайската нова година още от 17.01. Когато Китай затваря официално училищата на 17.02, доказаните при тях болни от Covid-19 са вече 70 хиляди. Монголия затваря училищата на 20.02, при 0 заболели, според официалните данни. Италия затваря училищата си на 05.03 при 3 858 случая. Първата държава в Европа, затворила училищата си ден след Италия, на 06.03 е България, макар и заради друг грип (от тип Б), два дни преди първите потвърдени случаи на Коронавирус в страната. Само 11 държави са затворили училищата си по-рано от България, а над 150 го правят в последствие.
Хронологията продължава така: в Азия също реагират Япония на 27.02 и Южна Корея на 02.03. Бахрейн е първата държава от Близкия Изток, която затваря училищата си на 25.02 и то 10 дни преди Иран, където към тази дата здравният министър е с положителна проба и са регистрирани 19 смъртни случая. Втората е Кувейт, 4 дни преди Иран, на 01.03.
На Балканите Албания затваря училищата си на 10.03; следват Северна Македония, Гърция, Косово, Босна и Херцеговина на 11.03, Черна Гора и България (официално вече заради Коронавирус) на 13.03, в Сърбия това се случва на 15.03, а Турция и Румъния последни на Балканите затварят училищата си на 16.03. Това е и датата, на която най-много европейски държави предприемат сходни мерки – сред които Португалия, Германия, Австрия, Дания, Франция, Холандия и Русия.
Модели на дистанционно обучение
На фигура 1 (отдясно) можем да видим какви мерки са предприели вече държавите според стандарта на живот. Въпреки, че България не е сред държавите с високи доходи, местният подход е изцяло фокусиран към овладяването на онлайн дистанционно преподаване, а не в търсенето на компромис с обучение през публичните медии. В данните все още не си личи какво точно е качеството на дистанционно обучение само в онлайн форма, но един от най-големите фактори за успешността на онлайн преподаването е самостоятелността и отговорността на учениците. В Естония и Япония например, 40% от занятията на учениците преминават в самостоятелни активности, докато във Франция и Испания такава автономия е рядкост. В много училища от по-богатите държави онлайн обучението се ограничава до изпращане на задача за самостоятелна работа за деня и това работи ефективно, защото учениците са свикнали с друга учебна етика.
На тази фигура 1 (отляво) можем да погледнем подходите към дистанционното обучение и по региони.
Фигура 3 (отдясно) ни показва ресурсите за дистанционно обучение, които се ползват в световен мащаб. Платформи за управление на класната стая са най-срещаният инструмент, последван от видео уроци. Графа “Препоръчани от Министерства” ни показва, какъв процент от използваните от учители ресурси са били препоръчани от Министерствата на образованието по света. В Европа и Централна Азия малко над 50% от учителите са получили информация, свързана с препоръки за дистанционното обучение, а едва около 35% са получили обучителни материали за справяне с онлайн учебните процеси, по данни на Центъра за глобално развитие и Световната банка.
Решения за дигитално изключените
Един от първите проблеми, които създалата се в образованието криза изобличи, са дигитално изключените деца по света. Според УНИЦЕФ учениците без интернет по света са 364 милиона – около една четвърт от всички ученици, а близо 40% от глобалното население няма достъп до интернет. Тези ученици не просто не могат да се включат в дистанционно обучение, а досега не са използвали интернет, за да учат и да се развиват. Затова и много държави се обърнаха към националните телевизии и радиа като временно решение на този дългогодишно пренебрегван проблем.
В държавите от ОИСР се пада почти по един компютър за образователни цели за всеки 15-годишен ученик. В България достъпът до компютър за учебни цели е малко над средното за ОИСР и е по-разпространен, отколкото в държави като Сингапур, САЩ, Хонконг, Естония, Ирландия и Япония. В държави като Албания, Бразилия, Гърция, Косово, Черна Гора, Мароко, Турция и Виетнам по един компютър е наличен на всеки четири ученика. За периода между 2009г. и 2018г. съотношението между ученици и налични компютри в ОИСР се е увеличило със средно по един компютър на четирима ученици.
Имайте предвид, че примерите от дадена държава вероятно важат и за много други. В по-големи държави проблемите варират според особеностите на местно ниво и за това е трудно да се каже кои точно мерки в кои държави са взети и при какъв контекст. Така например, изпращането на поща с материали за домашна работа се случва и в САЩ и в Кения и в Португалия, но съображенията за предприемането на тази мярка са различни. В следващите параграфи ще разгледаме по региони някои от мерките, свързани с решаването на проблема с дигитално изключени ученици.
Азия
На 06.02 правителството в Китай обявява решението си да се преподава дистанционно, като на 12.02 общините разпращат своите планове и насоки към училищата и обявяват график за проверки от регионалните инспектори. В Китай са осигурени компютри за учениците от семейства с ниски доходи и са им предложени пакети с мобилни данни. Дистанционното учене по цял свят идва и в тежест на родителите. Китай се опитва да компенсира тези обстоятелства като предлага онлайн педагогическа подкрепа на родители. В Япония и Тайланд, например, са организирани редовни посещения на учители по семействата на техните ученици, за да наблюдават напредъка им и да ги съветват. Затварянето на училищата се отразява и на обученията на учители. В Китай много курсове за учителите са направени достъпни онлайн, а в Япония се допускат лицензирани обучения най-вече на учители, които са пропуснали даден етап от квалификацията си. В Китай и Хонконг са били създадени масови публично-частни партньорства между доставчици на дигитални образователни услуги и правителството с цел обединяването на инструментите в общи платформи и разработването на нова инфраструктура за дистанционно обучение.
Във Филипините само 45% от учителите разполагат с домашно устройство свързано към интернет, а 67% от цялото население има достъп до смартфон. Във Филипините и в Непал учебната година е приключила на 31.03 и не се е загубило учебно време, но
притесненията остават, че за следващата учебна година, която започва около месец май, няма да може да бъде организирано дистанционно образование. Във Филипините някои изпити са били издърпани във времето и положени от ученици в дадени райони, но не всички са успели да завършат в срок учебната година. Учебната програма е намалена с 40% и е съставен план за започване на следващата учебна година.
В Индия едва 8% от населението има достъп до компютри, свързани с интернет, и само 24% разполагат със смартфон. Почти половината от населението живее в населени места, в които достъпът до електричество е ограничено до под 12ч. на ден. Сред най-бедните 20% близо 3% разполагат с достъп до компютър и 10% до интернет. В Делхи, Индия всеки ден се изпращат по СМС дейности за учениците от начален и среден курс. Една примерна активност за пети клас: “Седнете заедно с вашите баба или дядо и послушайте техните истории от детството. Разкажете любимата си тяхна история в 150-200 думи”. За тези активности учениците могат да получат обяснение, напомняне или да направят тест чрез обаждане на специален за целта телефон. По телефона учениците могат да отбележат с набиране на бутон правилния отговор и така се проследява напредъка им. Учителите се свързват с учениците по 3-5 пъти на ден, за да ги проверяват как са, дали спазват хигиена и какъв напредък имат с ученето. Ако учениците имат достъп до смартфон, им се изпращат записи на учебни часове.
В Киргизстан Министерството на образованието е обявило Facebook кампания “Четящо семейство”, в която родители четат и обсъждат заедно книги и предизвикват свои съученици с #uido_kitep_okuibuz да направят същото. Най-активните семейства ще получат подаръци и призвание “Ерудирано семейство”.
Близкия Изток и Африка
В Израел самият президент, както и много писатели, се включват в уроци по литература и писане, а онлайн образователните материали са достъпни и на иврит и на арабски език. В Негев, Израел от близо над 100 000 ученици 36 000 живеят в отдалечени села, в които липсва интернет мрежа, а 20 000 от тях живеят в квартали без пътна инфраструктура. Около 30% от учениците живеят в многодетни семейства, в които един компютър се дели между най-малко 8 члена на семейството. В Израел държавата отдавна има разработена програма за дистанционно обучение, в случай на военни действия от съседни държави.
В Йордания телевизионните уроци се излъчват по спортните канали по два пъти дневно. В Саудитска Арабия Министерството на образованието е назначило общо 127 учители и училищни инспектори да предоставят ежедневно уроци от 112 учебни предмета по 19 телевизионни канала. В Катар пък подготвят уроците по телевизията заедно с преводач на жестомимичен език и разпращат всички учебници в PDF формат на учители и ученици. В Обединените Арабски Емирства министерството предлага горещ телефон за техническите проблеми на учители и ученици и е започнало разпространяване на специализирани обучения на учители за справяне с дистанционното обучение. В Египет са раздадени сим карти с безплатен интернет на учениците, които вече имат лични устройства.
В Сирия опозиционното правителство обявява на 29.03, че училищата преминават в режим на дистанционно обучение. Образователният процес е затруднен или невъзможен на някои места от началото на конфликта в района. Надеждите са, че дистанционното обучение ще спомогне за наваксване на пропуските, предизвикани от военното положение и разселването на милиони хора. В Идлиб, Сирия повече от половината 1062 училища са унищожени, негодни за употреба или във все още опасни за децата райони, според Save the Children. Десетки хиляди ученици живеят във временни или пренаселени лагери, с ограничен достъп до вода и електричество. Уроците се изпращат по чат приложения.
Северна и Южна Америка
В Мексико 94% от 15-годишните ученици от заможни семейства имат връзка с интернет вкъщи, но за семейства със слаб социален статус това важи за малко по-малко от ⅓ от учениците. В Латинска Америка (както и в Азия) много често географското разположение на населението се отразява сериозно върху стандарта на живот. В Перу 88% процента от учениците от облагодетелствани училища разполагат с компютър за учене, докато в непривилигировани училища достъп имат едва 17% от учениците, а дистанционно обучение е достъпно само на 10 от 40 местни езици и то единствено чрез радио програми.
В държави като Чили и Еквадор учениците, които нямат достъп до интернет, ще следват месечната си програма в учебниците и ще държат приравнителни изпити в края на карантината. В Чили е започнало разпространяване на специализирани обучения на учители за справяне с дистанционното обучение. Достъп до интернет е наличен за 50% от учениците в по-малки населени места. Друг проблем е, че редом с испански и португалски език, в Южна Америка се говорят още 400 местни езици, за които липсват онлайн обучителни материали.
В Колумбия карантината започва на 16.03 и в първите дни учителите е трябвало да подготвят план и да започнат онлайн училище на 20.03. За учениците, които са дигитално свързани, министерството предлага платформа с компилирани учебни ресурси. От 20.04 министерството разпространява учебни пакети с образователни материали за самоподготовка и други домашни активности за дигитално изключените ученици. Колумбия и Чили са единствените държави в Латинска Америка, които успяват да обръщат специално внимание и на психическото състояние на учениците.
В други по-бедни държави като Гватемала родителите получават допълнителни хартиени учебни материали, с които да се учи офлайн. В Коста Рика сред учениците се разпространяват материали, свързани със сигурността в онлайн пространството, с цел да се минимизират рисковете в мрежата.
Във щата Вашингтон, САЩ училищата са били посъветвани да не предлагат онлайн обучителни услуги в случай, че не е осигурен равен достъп до тях за всички ученици. В първите седмици на изолация някои американски училища са докладвали, че над ⅓ от учениците им дори не са влезли в профилите си, нито са участвали в часове. Около 15 000 ученици от щата Лос Анджелис отсъстват от дистанционните занятия и не правят домашна работа, докато повече от 40 000 не са в ежедневен контакт с учителите си. В САЩ има също опасения, че пазарът на висшето образование ще претърпи сериозни загуби, предвид високите нива на таксите и заемите, които студентите масово са принудени да изтеглят, за да могат да учат.
Европа
Във Финландия дистанционното обучение не започва преди правителството да подсигури достъпа на почти всички ученици, а матурите се провеждат в умален вариант. На 19.03 правителството в Латвия инициира даряването на 5 000 устройства за ученици и окуражава общините да са по-ангажирани с достъпа на ученици до обучението. Интересен е подходът във Франция, където публичните медии поемат национална отговорност за излъчване на образователни материали, които са свързани с учебния материал в училище. Всяко образователно предаване по радиото и телевизията във Франция ще минава за част от програма „Учещ народ“ (Learning Nation) и ще се излъчва със специален знак, който обозначава, че е предназначен за работата в училищата. Във Франция на дигитално изключените ученици (около 5%) са раздадени временно устройства. Учениците също получават допълнително принтирани учебни материали. Дигитално включените ученици са били насочени към националната платформа.
В Португалия правителството си партнира с пощенските служби, за да разнасят учебни материали по домовете на учениците без интернет. В Италия за родителите са достъпни онлайн курсове за справяне с организирането на ученето вкъщи. В Испания се използва приложение, което е платформа за обща работа между учители и родители, обикновено нужно при по-малки ученици. В Унгария властите изчисляват, че 12% от шестокласниците, 10% от осмокласниците и 7% от десетокласниците не са включени в онлайн обучението, поради липса на достъп до устройства или технически проблеми. Около 40% от учениците, които не са включени в обучението, са имали 2-ка или 3-ка през първия срок на тази учебна година, което кара властите да смятат, че може да се наложи повтаряне на учебната година за много ученици.
В Германия от години съществуват проблеми с прилагането на дигитални инструменти, включително и правни такива. Всяка провинция взема местни решения за справяне с кризата и дистанционното обучение е най-вече под формата на подготовка с изпратени материали. На учителите в Германия им е забранено да използват за обучение каквито и да е било платформи и инструменти, които не произлизат от Европейски съюз и не следват стандартите за лични данни. За тях не е само проблем, ако Google Classroom или MicroSoft Teams съхранява данни на учениците, а е принципен проблем, че използването на дигитални инструменти оставя следа от данни след себе си. Затова повечето използвани инструменти са или с отворен код или са местни разработки на общините и образователните институции. В Германия няма и много дигитални учебници, заради бюрократични процедури, които отказват издателите да инвестират в така или иначе несигурното бъдеще на дигиталното образование. На някои места учители и университетски преподаватели се противопоставят на използването на дигитални инструменти и апелират към приключването на годината или семестъра.
Във Великобритания много университети обявиха, че следващата година ще е дистанционна, като една от основните причини е, че международните студенти предоставят голям дял от университетските бюджети. Във Великобритания повече от половината ученици от частни училища участват в ежедневни онлайн уроци, за разлика от тези в държавни училища, от които едва ⅕ получава същото качество на дистанционно обучение. Преди дистанционното обучение учениците са прекарвали средно до 9 часа в училищата, докато сега при около 60% от учениците учебното време е спаднало до по-малко от три часа на ден самостоятелна работа. Времето, което учителите във Великобритания прекарват в работа също се е намалило близо два пъти. Опасенията са, че голямата част от учениците “отбиват номера” правейки малко домашни работи и неангажирайки се с по-сложни задачи. Училищата получават на 23.03 известие, че до два работни дни трябва да затворят и да продължат да преподават единствено на ученици от семейства на т.н. ключови работници, чиято работа е пряко свързана с пандемията. Все още липсват насоки за очакванията към дистанционната работа с останалите ученици и учителите сами избират как да подходят- дали да използват Microsoft Teams или да изпращат задачи по мейл или дори поща. Много малко от часовете имат вид на преподаване на урок и едва около 5% от учителите са преподавали чрез инструмент, който позволява на учениците да говорят. Синдикатите във Великобритания са предупредили учителите да не използват програми за жива връзка с камера, заради рисковете, което това носи за учениците, като за един от основните рискове се приема навлизането в личното пространство на семействата чрез видео връзка.
Балканите
В Гърция мобилните оператори започват да предоставят неограничен интернет за образователни платформи на 08.04. В Хърватия телекомуникационните компании раздават сим карти с безплатен интернет на ученици с нисък социален статус. За началните класове се залага най-вече на телевизионно обучение, а за по-големите ученици се снимат видео уроци от по 15 минути всеки ден, според националната програма. В Румъния, например, официалното телевизионно обучение е свързано и към YouTube канал. Това позволява и на учителите, и на учениците да управляват телевизионното съдържание според нуждите си, а не да се съобразяват с държавната програма за деня. Седмица след затварянето на училищата, в Северна Македония образователната програма по телевизията и радиото започва да се води от учители доброволци и материали се създават на македонски, албански, турски, сръбски и босненски език.
От Косово са се обърнали към турското Министерство на образованието за подкрепа с дигиталните ресурси. Министърът Зия Селчук обявява, че Косово ще получи същия достъп до турската образователна система, какъвто има и в Турция. Това включва десетки хиляди видео уроци, книги, инфографики и друг вид онлайн учебни материали. Турските мобилни оператори предоставят по 8 гигабайта безплатен интернет на ученик, а техническа подкрепа за извършването на дистанционно обучение е налична 24/7, по думите на турския министър на образованието.
На Балканите най-уязвимата група са ромите. Дори и с провеждане на дистанционно обучение по телевизията във всички балкански държави, някои от ромите живеят на места, до които и тази медия трудно стига. Друг проблем е, че в ромските семейства често родителите нямат нужното образование да помагат на децата си при дистанционно обучение, а семейната подкрепа е един от най-важните фактори за това, доколко е възможно образователният процес да се организира в домашни условия. Държим да отбележим, че и в България в момента има случаи, в които родители изучават заедно с децата си новия материал, за да могат да им помагат с него.
България
България изкарва късмет със затварянето на училищата поради две причини. Първата е, че грипната ваканция (поради грип тип Б) има вероятност да е предотвратила част от разпространението на Covid-19, макар засега проучванията по темата да не потвърждават убедително връзката между разпространението на вируса и затварянето на училищата. Втората е, че българските ученици вече бяха изкарали две грипни ваканции и фокусът на обществеността и институциите не беше изцяло насочен към здравния статус на учениците, а към ученето и изпуснатия материал. Докато в моментите, в които училищата в държави като Великобритания, Франция и Германия затварят, основният приоритет на правителствата е грижата за здравето на учениците. Затова и първата реакция на западните демокрации е не да преминат на пълен режим на дистанционно обучение, а да дадат почивка на учениците и да ги ангажират единствено по няколко часа на ден със самостоятелна работа, често изпратена по мейл. Тази грипна ваканция даде преднина на България в разрешаването на кризата в образованието, защото Министерството на образованието вече беше започнало разговор с неправителствени организации и образователни бизнеси за наваксването на изпуснат материал дистанционно по време на грипни ваканции. В началото на март пред България стоеше въпросът за неизбежна нова трета ваканция, докато по-голямата част от света се подготвяше за краткосрочно отсъствие на учениците от училищата. Тези обстоятелства подтикнаха българската общественост да разсъждава по-далновидно над проблема с дистанционното обучение, докато на други места приоритетно се вземат краткосрочни мерки с надеждата, че няма да се стигне до нуждата от дистанционно провеждане на учебната година.
В интерес на истината, България е една от малкото държави в световен мащаб, в които съществува разнообразие от онлайн материали на местния език (много от тях безплатни като тези в Кан Академия) и в които притежанието на лично устройство е широко разпространено и сред хората с нисък социален статус. Поради липсата на ограничения за употребата на онлайн платформи в българските училища, много учители още преди кризата бяха разработили най-разнообразни добри практики в дигиталното образование, които едва сега започват да се прилагат масово. В България БНТ и БНР подкрепят образователния процес, а не компенсират липсата на онлайн образователни материали. Това, че през първите седмици на въвеждане на дистанционно обучение, основните проблеми бяха свързани с техническата настройка на избраните от учителите платформи и свикване с новия режим на преподаване, е показателно за готовността на българските учители да реагират в кризисни ситуации. Нека се има в предвид, че осъществяването на синхронен урок с видео връзка е един от най-сложните и трудоемки модели на дистанционно обучение. България е една от малкото държави, в които очакванията към дистанционното обучение са много високи. Макар в много европейски държави изпращането на документ със задачи или урок да се счита за съвсем нормална мярка в условията на криза, българските учители и семейства не се задоволяват с това и “летвата” на дистанционното обучение вероятно няма да се смъкне и до края на учебната година. И с право – прибягването до публичните медии като основен източник на учене е некачествено дистанционно образование, защото е еднопосочно, без обратна връзка, без връзка с учителя и учебната среда на детето и в никакъв случай не може да се сравнява с учебните материали и инструменти за учене в интернет.
Това не означава, че в България няма социални и икономически проблеми, които влияят на достъпа до образование и качеството на полученото образование. Но в България и процентно, и като общ брой учениците, които са дигитално изключени, са много по-малко в сравнение дори с държави, които притежават БВП в пъти по-голям от този в България. В много държави здравето на стотици хиляди ученици е поставено под риск заради липсата на училищна храна и неблагоприятните хигиенни условия у дома. Поради това естеството на кризата в образователната система на някои места се изразява в справянето с дълбоки социално-икономически проблеми, които нямат общо с осъществяването на качествено дистанционно обучение. Повече за готовността на българската образователна система да премине в режим на дистанционно обучение можете да разберете от доклада на Института за Изследвания в Образованието.
Иван Господинов представи доклада по време на безплатния ни уебинар “Дистанционното обучение по света и у нас. Какво се случи всъщност?”, който може да гледате тук: https://bit.ly/3dfJGVq
Очаквайте материалите ни, свързани със социалните проблеми на учениците и техните семейства, ролята на синдикатите в световен мащаб и връщането в училищата и организацията на учебния процес за следващата учебна година.