Дигитална грамотност

Сигурно сте чували, че в момента дори не знаем какви ще бъдат професиите след 5 години, но в тази статия ще се опитам да ви убедя, че все пак има начин да инвестирате в бъдещето на учениците и децата си. Дори да приемем, че в бъдеще може да отпадне нуждата от учене на чужди езици, когато компютрите започнат да превеждат безупречно в реално време, то е трудно все още да си представим перспектива, в която да липсва нуждата от дигитална грамотност. В първата част на тази статия ще опитам да обясня, какво представлява дигиталната грамотност, а във втората ще дам насоки за развиването ѝ.

За съжаление дигиталната грамотност не е на дневен ред в българското обществено пространство с нещо повече от интуитивната представа, че е нужна на идните поколения. Въпросите за това как я разбираме и развиваме отстъпват на притискащи ни проблеми като около 40% функционална неграмотност. Разочароващите резултати от основни изпити като тези по математика и български език също са на лице. Всичко това е разбираемо, но дигиталните умения притежават непренебрежим потенциал да се справят с тези и други дефицити на образователната ни система и в следващите параграфи ще се опитам да ви убедя, че развиването на дигитални умения е инвестиция във всички останали сфери на живота.

Дигиталното е непреодолим елемент на нашето време и неспособността на образователната ни система да играе по правилата му рано или късно ще доведе до разлики в уменията на учениците, които просто ще изключат цели обществени слоеве от социалната среда и добрите възможности за реализация на пазара на труда. За това може да прочетете повече в статията “Дигитално изключените в страната на силициевите амбиции”.

Дигиталната грамотност не е на дневен ред, защото често грешим, че достъпът до компютър или устройство идва с нужните умения. Мит е например, че учениците са много по-напред от учителите, защото те всъщност използват личните си устройства предимно за развлечение и общуване, а не за организиране на личното време или повишена работна ефективност. Да се подведем, че новите поколения са дигитално грамотни само защото използват често устройства, е все едно да преценим, че всеки, който държи химикал, е писател.  Технологиите помагат да правим по-добре неща, които така или иначе вече правим. Качествената им употреба идва с възпитаването на навици – дори да умееш да напишеш и предадеш онлайн писмена работа, това не е достатъчна причина да седнеш да си напишеш домашното.

В този ред на мисли, един основен проблем с въвеждането на дигитални учебни практики в училище е, че те обикновено имат смисъл само когато надграждат вече установени учебни практики. Подобни практики изискват проучване, използване на данни, разрешаване на реални казуси и проектна работа- практики, но за съжаление за тях липсва адекватна нормативна уредба и съгласуваност с масовите изпитни форми. Затова и в рамките на нашата образователна система учителят няма професионални причини да инвестира допълнителни усилия в дигитални практики.

Какво изобщо е грамотност и защо говорим за дигитална такава?

Грамотност е най-основният етап от придобиването на умение или група от умения. За писането на facebook коментари например е достатъчна грамотност, докато писането на художествен роман или научен труд е много по-сложно умение, което не е задължително условие, за да наречем някого грамотен. Има обаче два начина, по които разделяме грамотностите- чиста грамотност и функционална грамотност. В първия случай грамотността се изразява в просто притежание на дадено умение, докато функционалната грамотност е способност да прилагаш в ежедневието си въпросните умения. Т.е. не питаме дали ученикът може да пише на MS Word, а дали може да напише молба или автобиография на MS Word.

Така можем да разбираме дигиталната грамотност като съвкупността от умения, които ни позволяват да работим ефективно с компютър в дигитално свързана работна среда.

Затова и дигиталната грамотност се променя с развитието на технологиите. В днешно време се очаква дигитално грамотният човек да познава добре устройства си, да взаимодейства с онлайн общности, да намира и оценява автентичността на информация и да мисли критично за етичните проблеми в сферата, като достъпа до лични данни или нездравословнатаинтернет зависимост. Отивайки една идея по-напред, ученето на основи на програмирането, като през платформи като Khan Academy, може да се окаже едно от най-търсените умения за всяка нова професия.

Как дигиталната грамотност променя педагогиката?

Проблемът на остарелите преподавателски методи е, че израсналите в дигитален свят деца имат съвсем различни навици на възприемане на информация. Често учителите сравняват собствената си учебна култура от ученическите им години с тази на сегашните ученици и заключават, че на новите поколения им липсват внимание, интерес, амбиция, постоянство и т.н. Истината е, че промяната в средата прави безсмислен всеки опит за нагаждане на вчерашните методи.

Хората са различни, информацията е различна, навиците също – трябва образователната система да стане по-гъвкава. Практики като заучаване, писане на план и мирно слушане в час не се подобряват с технологии – нито резултатите от изпити, които разчитат на подобни практики. Затова използването на дигитални технологии идва обикновено с педагогическите методи на т.н. конструктивистска теория. Според нея ученикът не просто възприема познанието, а сам го създава и го свързва с личния си опит, за да го научи.

Използването на технологии в българското училище обаче идва с доста предимства, защото първата цел на тази система е фокусът върху развиването на критическо мислене върху достоверността на множеството информационни източници, тяхната взаимосвързаност с други източници и анализ на техните последствия за живия живот- умения

Противно на това, употребата на единен източник на информация, като учебника, възпитава вяра в един авторитетен извор на информация и критично мислене в тесните рамки на самия източник. Забележете, че тук не става въпрос за качеството на учебниците, а за липсата на преподавателска свобода да се използват множество източници и то най-вече, защото тази свобода, доколкото я има, е вързана за масови стандартизирани изпити.

Как да развиваме дигитална грамотност?

Най-лесният начин е като установим дигитални навици за учене на учениците. Преди това обаче трябва да открием, кои умения ще помогнат на учениците в дигиталния свят. Обикновено всеки учител сам създава критериите за дадено умение за учениците си, така че приемете тази статия само като пример. Ще ви предоставя няколко материала, които помагат за дигиталната грамотност на моите ученици. Първо трябва да се запитате как искате да изглежда ученикът, когато усвои дадено умение и как това умение се надгражда във времето. Прилагам един пример:

Писане (създаване на текст и работа с информация) Писане (проучване с цел събиране и представяне на информация) Четене (извличане на информация и идеи)
С помощта на възрастен учениците използват технологии, включително интернет, за да създават и публикуват текстове, както и да си взаимодействат и сътрудничат с други ученици. Учениците използват съществена информация от личния си или чуждия опит или събират информация от подбрани дигитални ресурси. Учениците извличат съществена информация от няколко различни източника върху една тема или проблем.
Учениците владеят клавишни комбинации и могат да напишат поне една страница електронен текст. Учениците си водят бележки, парафразират и категоризират информация, предоставят списък с източници, както и обработват по групи информация. Учениците обратботват информация от визуален, количествен и др. тип, за да представят собствено разбиране по тема или проблем.
Учениците представят връзката между намерената информация и твърдението, което защитават, както и аргументират избора си на източник. Учениците редактират споделени или индивидуални текстове и документи на базата на обратна връзка Учениците събират информация от множество източници,  използват техники на търсене в интернет и могат да оценят достоверността на информацията. Учениците цитират или парафразират чужди заключения или данни като избягват плагиатство. Учениците оценяват предимствата и недостатъците при използване на дадена медия (печатен или дигитален текст, видео и т.н.), за представяне на тема или идея.

Как да четем една подобна таблица?

На първия ред имаме умението, което развиваме. По-долу си разписваме как си представяме да изглежда това умение при учениците. Няма значение за кой клас става въпрос- подобни критерии могат да се създадат за всеки клас, според нуждите му. На третия ред виждаме усъвършенстването на умението така, както бихме искали да го наблюдаваме в най-добрия случай при учениците. За да се стигне до последния ред, трябва да сме усвоили уменията от първите два. Имайте предвид също, че усвояването на коя да е от степените на дигитална грамотност може да коства цяла учебна година. Тази таблица например е съобразена с класовете от 5-ти до 7-ми клас, като всеки ред отговаря на даден клас и все пак е чисто ориентировъчна. Как точно ще постигнете тези или други критерии зависи от вас- важното е на първо време вие и учениците ви да знаете до къде искате да стигнете.

По-долу ви предоставям още една таблица, с която съм работил при по-големи ученици. Такъв тип таблици има разработени в интернет – тази също е компилирана или адаптирана от различни източници, които вече не помня.

Не посреща очакванията все още Посреща очакванията Напълно посреща очакванията Надгражда над очакванията
Учебна етика: “Разбиране за права и отговорности” Не прилага понятие за социална отговорност и етични принципи към дигиталната си идентичност, комуникация и поведение; не разбира правилата и последствията като член на общността; не успява да прецени дигиталния отпечатък, който оставя в интернет; не успява да избягва неподходящо съдържание. Ученикът понякога рефлектира върху и прилага етични принципи за своята дигитална идентичност; разбира някои от правата и отговорностите на общността; затрдунява се да прецени дигиталния си отпечатък и да избягва неподходящо съдържание. Ученикът активно рефлектира и показва постоянство в прилагането на етични принципи към дигиталната си идентичност; приел е и разбира правата и отговорностите си в общността; проявява отговорност по отношение на дигиталния си отпечатък; използва стратегии за избягване на неподходящо съдържание. Ученикът показва лидерство и въплащава етичните принципи на общността; положително настроен е и оказва подкрепа като продуктивен член на общността.
Създаване: “Създаване и комуникация с дигитални инструменти” Ученикът не показва креативно мислене, не създава познание или не създава иновативни продукти и процеси, използвайки технология; не успява да се свърже, да споделя, да общува и/или да работи заедно с други в дигитална среда. Ученикът понякога показва креативност, създава познание и разработва иновативни продукти, използвайки технология; може би се затруднява с използването на аудио-визуални медии; може да се затруднява да се свързва, да споделя, да общува и/или да работи заедно с други в дигитална среда. Ученикът постоянно показва креативност, създава познание и разработва иновативни продукти, използвайки технология;  използване аудио-визуални медии; ефективно се свързва, споделя, общува и/или работи заедно с други в дигитална среда. Ученикът е иноватиен творец, който синтезира разнообразна информация и си сътрудничи ефективно и уважително. Адаптивен и целенасочен е.
Употреба: “Критично разбиране и използване на дигитално съдържание” Ученикът не успява да анализира качеството, достоверността, гледната точка и потенциалните последствия; не успява да прецени критично, да постави под въпрос, да планира и извърши проучване, да управлява проекти, да разрешава проблеми и да взема информиран избор, използвайки подходящи дигитални ресурси и инструменти. Ученикът може да се затруднява с анализирането на качеството, достоверността, гледната точка и потенциалните последствия; затруднява се да прецени критично, да постави под въпрос, да планира и извърши проучване, да управлява проекти, да разрешава проблеми и да взема информиран избор, използвайки подходящи дигитални ресурси и инструменти. Ученикът постоянно анализира качеството, достоверността, гледната точка и потенциалните последствия; преценя критично, поставя под въпрос, планира и извършва проучване, управлява проекти, разрешава проблеми и взема информиран избор, използвайки подходящи дигитални ресурси и инструменти. Ученикът е усъвършенствал умението си за критично мислене и вземане на решения и развива уменията си за проучване и справяне с отворени или проектни задачи.
Инструменти: “Достъпване и използване на дигитален софтуер и хардуер” Ученикът не показва разбиране за технологични понятия, системи и операции; затруднява се с подбора и употребата на подходящи медийни и технологични инструменти. Ученикът понякога показва разбиране за технологични понятия, системи и операции; затруднява се с подбора и употребата на подходящи медийни и технологични инструменти. Ученикът постоянно показва разбиране за технологични понятия, системи и операции; подбира и употребява подходящи медийни и технологични инструменти. Ученикът има дълбоки познания за технологични понятия, системи и процеси; намира иновативни решения на задачи или проблеми, който използва мрежи, информация от първоизточници и достъпните ресурси, за да се възползва максимално от употребата и достъпа до

Не мислете, че съм постигнал тези заложени умения. Развиването на дигитална грамотност не е лесно и иска постоянство. За щастие обаче се отплаща, защото в основата си представлява работа с информация и развива умения за учене през целия живот, а това може да се прилага във всеки един учебен предмет.

За допълнителни материали, практики и примерни уроци, можете да погледнете наръчника на Заедно в час за развиване на умения на 21-ви век. Главата за дигитална грамотност е последната, но със сигурност ви препоръчвам и останалите:

Статията написа за teacher.bg Иван Господинов, председател на сдружение “Образование без раници”.