Днес искаме да Ви предложим една дискусия за образованието, но преди всичко встъпително трябва да отбележим защо този разговор ни е необходим. Както знаете, ние сме само доброволци, които се опитват да преведат сайта на Кан Академията (https://www.khanacademy.org , http://www.khanacademy.org/intl/bg), с намеренията това да помогне на някого: било то учител, който иска да бъде сигурен, че не преподава „на няколко скорости”, ученик, който се надява да догони класа или родител, който желае да си припомни вълнението от ученето или да се почуди, защо то му е липсвало навремето. Малко вероятно е, някой да сметне, че правим нещо нередно, като предлагаме безплатни видео уроци. Дали е в действителност обаче така? Дано.

Всъщност тази дискусия вече започна сред група учители във Facebook и аз ще ви споделя техните притеснения и наблюдения, както и ще добавя няколко коментара. Дискусията е отворена! Разпространявайте я, участвайте в нея, ние ще се стремим да я подновяваме и, най-важното, да си извадим добри поуки от нея.

Деси Миленкова: „Предстои едно от най-големите събития в света на технологиите и образованието -Bett Show 2013. То се провежда в Лондон и е съпътствано освен от изложение на фирми, които създават технологични продукти за образованието и от лекции на изтъкнати професори и учители от цял свят. Eдно от заглавията в списъка с лекции е „Да учим у дома, да правим домашните си в училище“. Това мото чух за първи път от доброволец в Кхан академията, когато подготвяхме именно подобно занимание с моите първокласници. Предлагам ви дискусия – какво е мястото на глогстер при осъществяване на подобна идея? И изобщо – харесва ли ви, какво мислите за сайтове като Кхан академия и Уча.се?”

Антоанета Миланова: „За първи път изпробвах „обърната (или огледалната) класна стая“ миналата година с моите четвъртокласници по ЧП. Накратко как процедирах: 1. Направих бележник в Скайдрайв. 2 Бележникът имаше няколко страници: материали (линкове към връзки в Интернет потемата), въпроси и моите открития. 3. Задача на учениците да проучат темата, а след това да дискутираме в час (Темата беше за болестите и здравето). 4. Подготвих лист със задачи за изпълнение в час, който трябваше да бъде и диагностика до колко учениците са разбрали материала. 5. Провеждане на часа. За подготовка имаха една седмица. Часът протече много интересно, повечето деца бяха прочели много повече от това, което бях дала. Имаше много въпроси относно значението на някои термини, които бяха срещнали в литературата. Хубавото бе, че тези въпроси бяха поставени от тях в бележника и аз можех да се подготвя. И така структурата на самия час бе – отговор на въпросите (от мен или от ученици), дискусия по поставени проблемен план, изпълнение на задачите от учебника, учебната тетрадка и работния лист. С последното учениците изобщо не срещнаха никаква трудност. Имаше висока активност. Затова след това проведохме още един такъв урок по литература. Моето мнение е, че има теми от учебното съдържание, които са подходящи за използването на този метод, но не е удачно за всички.”

Малко по-късно Госпожа Миланова пише: „Вторият час, който проведох беше по литература. Дойде на посещение една майка доста негативно настроена, защото си мислеше, че аз така си измивам ръцете т.е. не преподавам. Часът, обаче, протече доста емоционално и успяхме да свършим много работа.”

Точно това е моментът, в който изниква нуждата от дискусия. Преди няколко седмици с Десислава Миленкова проведохме един опитен урок с ученици в първи клас, които трябваше да гледат уроци за събиране и изваждане до 10. Тя организира родителска среща предварително и идеята й беше децата да гледат уроците (около 10минути), след което да се проведе отворен урок с друг софтуер(, по-интересен от обикновените видео уроци 🙂 Става въпрос за Енвижън и jumpido ). Тогава нашите притеснения наистина бяха тези, че родителят може да реши, че тя ще си измие ръцете с тези извънучилищни уроци. Опасенията ни бяха породени от това, че не можахме навреме да преведем упражненията за събиране и изваждане, които да разпратим на децата. (Вж. https://www.khanacademy.org/exercisedashboard) Десислава казва, че урокът е минал добре и все пак се разбрахме следващия път да се опитаме отново с цялата функционалност на сайта на Академията. До тогава тези и всички останали видео уроци могат да бъдат единствено в помощ на някои ученици с пролуки в образованието! В класната стая те не могат да намерят място, без ученикът да е имал възможност да се упражнява и, което е най-важното, без учителят да има възможността да наблюдава този процес и да участва в него.

Във всеки случай ние не искаме да подхождаме лекомислено към въпроса. Ние сме длъжни на тази дискусия, защото не ни се иска учителите да сметнат, че крадем занаята им или да решат, че проектирането на видео уроци в клас е нещо естествено. (Знаем, че този пример звучи неуважително- споменаваме го, защото сме чували за такъв случай. Сигурни сме, че разумният учител не би си го и помислил.) Длъжни сме, защото ние не искаме тази нова форма на учене да мине под лозунга „бързо учене”, като в крайна сметка учениците остават с впечатление, че ученето е това, което правим половин ден преди контролната работа. И накрая: Длъжни сме, за да можем да уверим родителите, че това не е поредният развейпрах, който обещава немислимото, а именно, че детето няма причина да занимава някого с въпросите си, щом отговорите им са вече и в интернет или че ученикът може да учи без отношение и интерес към предмета, докато това му носи някакви оценки.

Сами прочетохте, колко сложен процес е обръщането на класната стая. Това, което Госпожа Миланова описва, не е просто инструкция за учениците: Тя създава тази специална среда, в която обръщането на класната стая е възможно. Обръщането на класната стая не е синонимно с обръщането на ученикът към екрана на компютъра или обръщането на гръб на учителя.

За сега може да се каже, че правим първи стъпки с тези нови методи в образованието. Помогнете ни заедно да си изясним най-добрия начин да разбираме това, което правим. Въпросите, които си задаваме са: дали външни образователни ресурси имат място в класната стая и как най-ефективно да се възползваме от тях. Това, че ученикът може сам да си учи с помощта на сайтове като Академията и Уча.се, е извън всякакъв въпрос. Дали обаче със същата увереност можем да обърнем класната стая, без да й обърнем гръб?