В какъв ритъм се движи “часовникът” на едно швейцарско училище?

Казвам се Христо Колев и съм носител на наградата на “Образование без раници” – безплатно посещаване на учебните занятия в Гимназия Мюнхенщайн, Швейцария и настаняване в швейцарско приемно семейство. Бих искал да благодаря на сдружението за предоставената възможност! Това приключение несъмнено още дълго време ще е сред най-добрите неща, които някога са ми се случвали!

Престоят ми в швейцарския град Мюнхенщайн беше едно от най-паметните събития досега. Срещнах страхотни хора, опознах нова култура и получих невероятната възможност да посещавам училище в страна, чието образование всяка година е класирано сред най-добрите не само в Европа, а и в глобален мащаб.

Общуването с хора от целия свят (в училището имаше много ученици с чуждестранен произход) беше изключително полезно за мен, защото такава обстановка учи на толерантност, разширява хоризонта ти и за мен бе много интересна. Всички съученици бяха безкрайно мили, още от първия ден ме засипаха с покани за различни дейности в свободното време – ходихме на пица, на кафе,  разгледахме зоологическата градина в Базел, играхме футбол и мини голф.

Тук е мястото да изкажа огромната си признателност към моите домакини (Свеня и майка й – г-жа Ким) за топлото посрещане и страхотното отношение по време на целия ми престой – имах възможността да опитам традиционни швейцарски ястия като Raklett, Rösti, Älpnermakrone, както и швейцарски шоколад, разбира се. Свеня посвети цялата седмица изцяло на мен, като не спести време и усилия, за да ми покаже Базел и Мюнхенщайн, да отидем на кино, както и за да говорим по различни интересни теми. Дори бях поканен да посетя тренировката й по плуване за мое голямо удоволствие. Бих искал да благодаря и на г-жа Боп за милото отношение и подкрепата, както и за възможността да направя презентация за Пловдив и за България в рамките на два учебни часа по история,която завърши с интересна дискусия с класа.

Въпреки че владея добре немски език, швейцарският диалект се оказа доста различен и в началото ми беше трудно да го разбирам. За щастие, това не се оказа сериозна пречка, защото в училището се говореше книжовен немски, а след няколко дни  свикнах и нямаше никакви проблеми с комуникацията. В действителност това беше единствената малка трудност по време на престоя ми, която обаче по никакъв начин не попречи на страхотното изживяване.

Разлики между моето училище и това в Швейцария със сигурност имаше. Най-много ми допадна методът на преподаване в повечето часове, включващ дискусия с учениците по дадена тема, като те сами достигат до съответните изводи или получават нови знания. Смея обаче да твърдя, че интензитетът на усвояване на нов материал, както и неговата сложност, са доста по-големи при нас. Това от една страна води до повече ,,напрежение’’ за българските ученици, но от друга – те придобиват по-широк спектър от знания, . Много харесах и материалната база, както и атмосферата в училището, което беше оборудвано с най-нови технологии за интерактивно преподаване. Използваха се много онлайн източници на информация, като доста ученици познаваха Кан Академията. Всички учители бяха изключително мили и добронамерени, като задаваха много въпроси за България и ме каниха да се включвам активно в дискусииите по различни теми.

Бих пожелал на всеки да има възможността да участва в подобна програма и да изпита тези емоции, защото това преживяване може да бъде описано само с една дума – ,,неповторимо’’. За мен това беше безценен опит, подплатен с много смях и позитивни емоции, както и с много нови запознанства, които се надявам да запазя занапред.