Базов анализ на общинските бюджети за образование

Цел на анализа

Идеята на настоящия кратък анализ е да бъде база за дискусия с всички активни НПО, работещи в сферата на образованието, с цел съвместни действия за повече финансова устойчивост на целия сектор. Анализът е изготвен в рамките на проект “Образование без раници: подкрепа за образование на световно ниво. Устойчиви местни партньорства, фондонабиране и организационно развитие” към Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021, www.activecitizensfund.bg. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от “Образование без раници” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

В обобщение:

Може би най-адекватният начин за иницииране на местно партньорство с конкретно финансово измерение между община и едно или повече експертни ЮЛНЦ е да се предложи конкретна инициатива или дори програма в сферата образование, които в крайна сметка да бъдат приети с решение на Общинския съвет и включени в бюджета на общината. Също, съветът на училищни директори към ЮЛНЦ е: да подхождат с конкретни, стегнати предложения към общините, с по-дългосрочна визия, с конкретни цели и измерители за резултат и очаквано въздействие, така че една община лесно да може да види съответствието с местни или национални програми и цели и да прецени дали да партнира/ финансира с местни средства. В идеалния случай общините ще заделят средства за специални програми за съвместна работа с НПО в образованието, ще имат ясни цели и критерии за финансиране на една или друга инициатива и дори конкурсно начало, както и детайлна отчетност в последствие. 

Не са разгледани в този анализ възможностите за партньорства около общински имоти или друга общинска собственост и активи, но и те могат да са от интерес за някои ЮЛНЦ.Във връзка с разходването на средствата за делегирани бюджети, разговорите за партньорства следва да се водят с директорите на образователните институции, доколкото въобще те имат свобода на решение по определени пера/ дейности. Относно средствата от държавния бюджет за национални програми за развитие на образованието, теоретично могат да се водят разговори с МОН за финансирането на общински програми с предвидена роля на експертни НПО. А финансираните със средства от държавния бюджет дейности за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, както и т.нар. други дейности, спомагащи за повишаване на обхвата и равния достъп до образование, могат да се предоставят на доставчици на социални услуги за деца, което може да е възможност за ЮЛНЦ – доставчици на съответни услуги.

Целият анализ можете да разгледате и/или изтеглите от файла по-долу:

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Дългогодишният ни сътрудник Райна Павлова за работата като експерт по математика за Кан Академия

И предизвикателствата пред превода и адаптирането на материалите на Кан Академия на български

В българското училище математиката се изучава като единен учебен предмет. Обучението е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с постигане на изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет и с изграждане на ключови компетентности на ученика.
До 10 клас обучението по математика се реализира в рамките на общообразователната подготовка, а в 11 и 12 клас то се осъществява на две нива – общообразователна и профилирана подготовка. Общообразователното ниво включва получаването на основни знания и умения, съобразно учебната програма за всеки клас. Тяхното усвояване осигурява на ученика изграждане на необходимата математическа култура за дадения клас и създава необходимата база за успешното му обучение по математика в следващите класове.

Основната дейност на колектива на сдружение „Образование без раници“ е насочена към превод на български език на предоставените от Кан Академия учебни материали, както и разпределението им по класове и теми, съобразно учебните програми, разработени от МОН.

До момента преведените учебни материали са подредени по теми съобразно актуалните учебни програми от първи до 10 клас включително. Вече са качени на сайта и трите курса по новата учебна програма за 11 клас, валидна от тази учебна 2020/2021 година: общозадължителната подготовка, Модул 1 Геометрия и Модул 2 Елементи на математическия анализ от профилираната подготовка по математика. Този начин на подредба дава възможност на учителите лесно да намират подходящи материали за дадена тема. Всички материали са разработени на достъпно ниво, така че учениците да могат да ги използват както за работа в час с помощта на учител, така и за самостоятелна подготовка. Многобройните упражнения дават възможност за проверка на усвоените знания както от учителя, така и самостоятелно от ученика (и/или родителя), което в момент на дистанционно обучение е изключително полезно.

Много важна страна на използването на материали от сайта на Кан Академия е, че това става безплатно, а това дава шанс на ученици с различни финансови възможности да ползват без ограничения предоставените на сайта материали.

Поради спецификата на терминологията в областта на математиката, преводът на материалите от английски език на български език не може да мине без участието на експерти по математика. Работата на всеки експерт по математика се състои в две направления. В едното направление той използва опита си като дългогодишен учител по математика, за да преценява за кой клас и по коя тема може да се отнесе даден материал съобразно българската учебна програма.

Във второто направление е необходим превод на математическите термини от английски език на български език. Тук, поради често срещана голяма разлика в терминологията, се налага да се разглежда математическата основа на даден термин, за да се намери адекватен термин на български език, защото понякога буквалният превод означава нещо друго на български език.

Като пример ще дам терминът „Scalar multiplication (of vectors)“. Буквалният превод на този термин е „скаларно умножение (на вектори)“, което много напомня на „скаларно произведение (на вектори)“, но двете неща нямат нищо общо помежду си, освен че и двете се отнасят за вектори. В първият случай става въпрос за умножение на вектор с число (скалар), а във втория – за умножение на два вектора, в резултат на което се получава число (скалар).

При консултациите относно преводите експертите също така обръщат внимание и на начина на изписване на математическите символи, тъй като и тук има разлика при различните езици.

С една дума, колективът на сдружение „Образование без раници“ е извършил и извършва огромна работа, с която подпомага дейността на учители, ученици, преподаватели и студенти в областта на математиката, пък и на други науки.

Райна Павлова

Завършва с отличие през 1969 г. ВПИ „Паисий Хилендарски“- гр. Пловдив, специалност математик и учител по математика и физика. В продължение на 28 години г-жа Павлова е научен сътрудник по иконометрика и математическа статистика в ИВТ Варна; хоноруван асистент по висша математика във ВИНС Варна и хоноруван асистент по математическа статистика във ВСУ – Варна. Г-жа Павлова е дългогодишен учител по математика и физика в гимназиален етап в ПГ по ЗГС с. Стефан Караджа, обл. Варна и вече 5-та година експерт по математика към сдружение „Образование без раници“. Ползва руски, френски и английски език.

Нашият експерт Катерина Марчева за математиката в Кан Академия по новата учебна програма за 11. клас в сила от 2020/2021

И друга полезна информация за ученици и учители

Математиката за 11. клас в сайта на Кан Академия на български език е разделена в три отделни курса. Защо всъщност?

На места има значителни разлики между образователните програми в България и представеното в Кан Академия. [Но] Има разлики и между учебниците на различните издателства в България. Мисля, че в това няма нищо лошо. Училищата и учениците са различни. Някои въпроси са много субективни и зависят от интересите и възможностите и на ученици, и на учители. Смятам, че съществуването на някои различия разширява погледа и на ученици, и учители.

От 1. до 10. клас учебните програми за  математика са задължителни за всички ученици във всяко училище. В 11. клас обучението се разделя на “два клона”: общозадължителна подготовка и профилирана подготовка.

Общозадължителната програма се изучава от всички, обучаващи се във втори гимназиален етап, в рамките на 72 часа годишно, с името “Математика” с текущи оценки и оценки за първи, втори срок и годишна.

Профилираната подготовка се изучава от учениците с профил “Математика” в учебния план на съответната паралелка, без значение дали е първи, втори или трети профилиращ предмет (а има случаи и на 4-ти). Тези ученици изучават освен общозадължителния предмет “Математика” още два задължителни модула – Модул 1 “Геометрия” и Модул 2 “Елементи на математическия анализ”. Всеки от тези модули се изучава с по 72 часа годишно и има отделни текущи, както срочни и годишни оценки. (Виж части от Наредба 11 за оценяване в края на документа)

Именно тези промени са причината за трите отделни курса по математика за 11. клас по българската учебна програма, първия от които с общозадължителната програма вече е на сайта на Кан Академия.

В Наредба 7 за профилирана подготовка се казва, че освен задължителните модули има и избираеми модули (виж по-долу чл. 3 от тази Наредба 7).
Програмата за избираемия модул се изработва от учителя и утвърждава от директора на училището. Броят часове са най-малко 1 седмично (36 годишно) и най-много 4 часа седмично или 144 часа годишно. При тези условия отделно подреждане на избираем модул не е възможно да бъде направено, затова във всеки от курсовете има секции за допълнителна подготовка, материалите в които са подходящи за включване в избираеми модули по преценка на учителя.

Наредба 7 за профилирана подготовка

Чл. 3. (1) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми модули.

(2) Модулът е самостоятелно обособена част от профилираната подготовка по съответния профилиращ учебен предмет, насочен към надграждане на компетентности, придобити в общообразователната подготовка, както и към задълбочени компетентности в определени научни и/или приложни области.

(3) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят в изискванията по чл. 4, ал. 1 за резултатите от обучението по профилиращия предмет.

(4) Задължителните модули се изучават в ХI клас със 144 учебни часа годишно и в ХII клас – със 124 учебни часа годишно, а избираемите модули се изучават в ХI клас – с не повече от 144 учебни часа и не по-малко от 36 учебни часа годишно, и в ХII клас – с не повече от 124 учебни часа и не по-малко от 31 учебни часа годишно.

(5) Резултатите от обучението по конкретни задължителни и/или избираеми модули за придобиването на профилираната подготовка по решение на висшето училище може да се признават като натрупани кредити във висшето образование при условия и по ред, определени от съответното висше училище.

А ето и как се формират оценките – извадки от наредбата, съществени за формирането на годишните оценки по профилиращ предмет в 11., 12. клас и окончателната  оценка в дипломата.

Съгласно Наредба 11/1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците:

  • При обучението за придобиване на профилирана подготовка срочна оценка се формира по всеки модул от профилиращия учебен предмет без да се формира срочна оценка по профилиращия учебен предмет.(чл. 22, ал. 10)
  • При обучението за придобиване на профилирана подготовка се формира годишна оценка по всеки модул от профилиращия учебен предмет и годишна оценка по профилиращия учебен предмет. Годишната оценка по профилиращия учебен предмет се формира като средноаритметична с точност до 0,01 от годишните оценки по всеки модул от предмета (чл. 23, ал. 8)
  • С изключение на случаите по чл. 23, ал. 8, срочните и  годишните оценки от IV до XII клас  се формират с точност до цяло число (чл. 24, ал. 2)
  • Окончателните оценки по всеки учебен предмет при завършване на средно образование се формират с точност до 0,01 като средноаритметични от годишните оценки по учебния предмет, изучаван във втория гимназиален етап в задължителните и в избираемите учебни часове. (чл. 30, ал. 1)
Катерина Марчева

Експерт по математика за Кан Академия на български, дългогодишен учител по математика и директор на 10 ОУ и СОУИЧЕ „Св. Кл. Охридски“ в Благоевград, хоноруван SAT инструктор по математика в ELI на Американски университет и хоноруван асистент в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.



“Образование без раници” проведе 2 онлайн кръгли маси “Успешен учебен процес и реалностите на дигитализацията”

На 17 и 19 ноември 2020 г. сдружение “Образование без раници” проведе 2 онлайн кръгли маси “Успешен учебен процес и реалностите на дигитализацията” за образователните общности в области Видин, Монтана и Плевен.

Събитията, организирани по проект с подкрепата на Фонд Активни граждани, обхванаха следните теми:

  • Практики за комбинирано обучение в условията на пандемия – по света и у нас, и как това променя образованието във всяко училище. 
  • Как се справиха българските учители в извънредната ситуация – какво могат да научат от нас други държави и какво можем да подобрим в България. Резултати от мета-анализ на сдружение “Образование без раници”.
  • По-добро и по-лесно структуриране на образователния процес чрез технологиите – и каква подкрепа могат да получат учителите за това.
  • Характеристиките на иновативните училища.
  • Възможностите, които откриват безплатни образователни инструменти като предлаганите от МОН, тези на Google for Education или такива като Кан Академия.
  • Дискусия за предизвикателствата в училище  и преглед на възможности за подкрепа и възможни решения.

В кръглите маси се включиха общо 51 участника – директори и администратори, учители, представители на РУО, на общинските администрации и общинските съвети с ресор “Образование”.

Ето част от споделеното по време на кръглите маси от страна на участниците:

Най-големите предизвикателства пред образователните общности във връзка с преминаването към дистанционно обучение бяха обобщени така:

  • Достъп до интернет,
  • Липса на устройства,
  • Труден контрол върху учениците,
  • Обратна връзка от учениците,
  • Ангажираността на учениците и др.

88 процента от участниците, дали обратна връзка, споделят, че са имали най-голяма полза от представените конкретните практики от учителската работа.

Участниците споделиха и теми от училищната практиката, за които смятат, че има нужда от още обсъждане в образователната система и обществото:

  • Мотивация на ученици и родители за активно участие в обучение от разстояние в електронна среда.
  • Съвместяване от учителя на присъствено обучение на класа с обучение на дете в електронна среда по желание на родител.
  • Създаване на мотивацията за учене.
  • Изграждане на ключови компетентности.
  • Начини за приобщаване на  “трудните родители”.
  • Стратегии за преодоляване на проблеми с деца и родители.
  • Предизвикателствата в професионалното образование.
  • Продължаване на повдигнатите тези за обсъждане и др.

Кръглите маси бяха възможни благодарение на проект “Образование без раници: подкрепа за образование на световно ниво. Устойчиви местни партньорства, фондонабиране и организационно развитие”, финансиран от Фонд Активни граждани чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, www.activecitizensfund.bg. Цялата отговорност за споделеното от страна на организаторите по време на кръглата маса се носи от “Образование без раници” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

За връзка с екипа на сдружението, повече информация, възможности за участие в други събития, партньорства или подкрепа на дейностите на сдружението:

Станислава Гатева, координатор проекти, електронна поща: s.gateva @ obr.education, телефон: 0878 35 05 05

Становище на сдружение “Образование без раници” по Проект на Стратегическа рамка за образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030)

14 декември 2020 г.

До

Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

Относно: Становище на сдружение “Образование без раници” по Проект на Стратегическа рамка за образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030)

Уважаеми господин министър,

Мисията на “Образование без раници” е да превежда и адаптира най-добрите в света безплатни образователни ресурси и да подкрепя учащите, учителите, семейството и всички, ангажирани с образованието, в постигането на високи образователни успехи.

Ние сме организацията, отговорна за локализацията на български език на най-голямата безплатна образователна платформа в света – Кан Академия (https://bg.khanacademy.org/). Във версията й на български език има почти 6000 видео урока и десетки хиляди статии и упражнения по математика, физика, химия, биология, здраве и медицина, компютърни науки, история, музика и изкуство, философия, SAT, ресурси за учители и родители, материали по темата “нагласа за растеж”. Всичко е налично и през мобилно приложение. Международни изследвания, доказващи как Кан Академия помага в училищното образование, можете да намерите тук: https://bg.khanacademy.org/about/impact Отзиви за платформата на български учители и ученици са достъпни тук: https://youtu.be/xYpP76r8ZQ0 

Сред дейностите на “Образование без раници” са още обучения за учители с квалификационни кредити и консултирането на директори и училищни колективи във връзка с използването на безплатни дигитални инструменти и ресурси, както и за въвеждането на различни иновативни практики от България и други страни. Само през 2020 г. и с акцент дистанционното обучение и Ковид-19 проведохме 22 събития с обхванати над 3900 учители и директори – обучения, уебинари, презентации, консултации, конференции, наши и някои партньорски. Организирахме 11 безплатни уебинара за учители с над 371 000 минути гледания във Facebook и 2 900 гледания в YouTube. Повече за тези дейности тук: https://obr.education/obuchenia-webinari/ 

От началото на пандемията сме сред експертните организации, консултиращи Вас и Вашия кабинет и експерти във връзка с различни аспекти на дигитализирането на образованието и на обучението в електронна среда. Като партньор подкрепихме и Института за изследвания в образованието при изготвянето на възложената от Вас оценка на въздействието на обучението от разстояние в електронна среда или други неприсъствени форми върху ефективността на училищното образование (https://ire-bg.org/оценка-на-въздействието-на-обучениет/). 

На базата на дългогодишния ни експертен опит предоставяме на Вашето внимание мнение и препоръки във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Стратегическа рамка за образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030): 

Предложените т. VI. Индикатори за полза/резултат не са достатъчни и не гарантират изпълнението на множеството заложени в Стратегическата рамка цели към отделните приоритетни области. Индикаторите следва да са ясно и разбираемо обвързани с всички отделни приоритетни области и цели, като за всяка цел следва да има поне един индикатор, с който да може да бъде проследено и доказано, че съответната цел ще бъде постигната към 2030 г. В момента това не е така – нито има индикатори към всяка една цел, нито обвързването и съответствието на индикатори и цели е ясно и проследимо. 

При разработването на Плана за изпълнението на Стратегическата рамка препоръчваме да включите външни експерти и експертни организации с доказан опит в съответната приоритетна област, и то на етап разработване, а не едва на етап обществено консултиране. Това може да улесни МОН и да даде допълнителни гаранции, че заявените в Стратегическата рамка амбиции, приоритети и цели няма да останат само на хартия, а ще бъдат адресирани с детайлно планирани и проследими дейности, които да доведат до търсените резултати. 

Някои по-конкретни препоръки във връзка с текстовете на Стратегическата рамка: 

В Приоритетна област 4 “Образователни иновации, дигитална трансформация и устойчиво развитие” е записано, че “иновациите в образованието целят промяна на културата на преподаване и създаване на по-привлекателна среда за учене”. Препоръчваме да допълните, че иновациите в образованието целят и повишаване ефективността на учебния процес, защото този аспект е от първостепенно значение.

Също така, съгласно Приоритетна област 4 “в сферата на образованието ще се прилагат политики, насочени към изграждане и надграждане на образователна облачна среда и създаване на ресурси”. Освен “създаването на (нови) ресурси” обаче е важно – и препоръчваме да допълните изрично – нуждата от споделяне и интегриране на вече съществуващи и доказали се ресурси. Особено когато става въпрос за образователни ресурси и материали, много учители вече създават такива и са имали възможност да ги приложат, и в известен смисъл изпробват с ученици; важно е да бъде насърчено тяхното споделяне, а не просто самоцелното създаване на нови и нови такива, въпреки наличието на готови. Не по-малко важна е възможността да се насърчи интеграцията с и ползването на вече съществуващи безплатни образователни платформи като Кан Академия (https://bg.khanacademy.org/), чиито образователни ресурси се ползват от милиони регистрирани потребители глобално и десетки хиляди ученици и учители и в България всеки месец. Образователните ресурси в Кан Академия са напълно безплатни, както и верифицирани от български експерти – учители с дългогодишна практика; обхващат предметите математика, физика, химия, биология, компютърни науки и програмиране, музика, философия, теми като световна история, здраве и медицина и мн. др, като постоянно се допълват (скоро ще има достъпни и материали по финанси, икономика и др.). Става дума не просто за почти 6000 взаимно свързани и надграждащи се видео урока, но и за десетки хиляди упражнения и задачи, които проверяват знанията и – още по-важно – затвърждават уменията на учениците; на база на тези упражнения и задачи, както и данните за работата на ученика с тях, и с помощта на специален алгоритъм, платформата лесно идентифицира образователни дефицити на учениците и предоставя възможност на учителя и на всеки ментор да адресира индивидуално за всяко дете всеки пропуск по конкретен предмет, отново с помощта на образователни ресурси точно за неговото ниво. Кан Академия беше сред ресурсите, препоръчани от МОН на училищата в началото на обучението в електронна среда от разстояние в началото на пандемията през 2020 г. От тогава насам платформата продължи да доказва огромните си ползи за десетки хиляди ученици и учители в цялата страна. Силно настояваме да се потърсят решения за интегрирането й, както и за интегрирането на други вече съществуващи и доказали се като полезни, безплатни образователни ресурси – с разработваната от МОН облачна среда и единна платформа. Това не просто ще спести държавни и европейски средства, и човешки ресурс за така или иначе изключително натоварените учители, от които очаквате да се обучат и да разработват нови ресурси, но и най-вече ще даде по-лесен единен достъп на всички в системата до доказали се (глобално и в национален план) обучителни ресурси.

Също така, в Цел 4.4. “Развитие на образованието в дигитална среда и чрез дигитални ресурси” е заложено “Надграждане на облачната среда в системата на образованието, въвеждане на специализирани софтуерни решения за анализ и оценяване на образователните резултати, чрез използване на компютърно моделиране, алгоритми и изкуствен интелект”. И в този аспект препоръчваме да се търси интеграция с налични, доказали се световно решения като описаното по-горе на Кан Академия, която от години развива именно т.нар. “система за майсторство”, стъпваща на анализ на данни от поведението на потребителите и на специално развивани за целта алгоритми. При все че вече имаме на български език един от най-добрите в света инструменти, който също така е напълно безплатен и в който от години се инвестират милиони долари от Централата на Кан Академия, е абсолютно задължително да се направи всичко възможно да се използват неговите силни страни за цялата система, вместо да се хаби ресурс и време в развитието на нови инструменти, при които постигането на подобно ниво далеч не може да се гарантира.

Към Цел 4.4. имаме още и следните препоръки: Освен “увеличаване броя на крайните електронни устройства в училищата” да се допълни и “осигуряване на свободен, защитен/безопасен достъп до интернет на учениците в училище”, за да се гарантира лесното използване на електронни образователни ресурси, да се намали нуждата от разнасяне на (тежки) учебници и учебни помагала на хартия, да се направи по-ефективен учебния процес в клас с помощта на електронни платформи като тази на МОН и всички останали. 

Освен това, предлагаме “осигуряване на достъп до виртуална класна стая за обучение от разстояние” винаги да се посочва заедно с нуждата от осигуряване на педагогическа подкрепа за работата виртуално, така че да се елиминират в бъдеще и малкото случаи, при които ученици в случаи на епидемии, природни бедствия и др., както и ученици в рискови категории, непосещаващи училище, или ученици със специални образователни потребности биват оставяни да работят от разстояние сами или единствено с подкрепата на своите родители.

В заключение бихме искали също да подчертаем някои силни страни на Стратегическата рамка, които подкрепяме: 

Позитивно впечатление ни направи добрата цялостна структура и обособяването на приоритетите на Рамката. 

Приветстваме специално включването на: 

  • Отделна Цел 4.2. “Иновации в образователния процес” и включването на дейности/ подцели като: “създаване на условия за обучение на учениците в малки групи или индивидуално в различни режими на работа във училищата и извън тях”; “разширяване на възможностите за интегрирано знание чрез проектно-базирано обучение”; “прилагане на хибридна форма на обучение (присъствено и дистанционно) чрез използване на отворени образователни ресурси и прилагане на иновативни методи на преподаване”; и т.н.
  • Отделна Цел 4.3. “Иновации в образователната среда” с дейности/ подцели като “разширяване на образователната среда извън класните стаи и учебните кабинети”.
  • Цел 3.2. “Взаимодействие с деца и родители за създаване на положително отношение към образованието”, както и застъпената на различни места, важна роля и включване на родителите, например с подцели/дейности като “засилване на диалога и взаимодействието с родителите и включването им в дейностите на образователните институции”, “подобряване и активизиране на участието на родителската общност чрез приобщаващи иновативни дейности” и др.
  • Цел 3.4. “Прилагане на индивидуален подход към потребностите на всяко дете и на всеки ученик” с включено “използване на възможностите на дигиталните технологии и изкуствения интелект при персонализацията на обучението”. 
  • Включването в Приоритетна област 4 на създаване на “цялостен обновен облик на образователните институции, подкрепен от инвестиции в съвременна, провокираща мисленето и творчеството образователна среда и в модерно оборудване и обзавеждане”.
  • Приоритетна област 7. “Ефективно и ефикасно управление и участие в мрежи” и особено Цел 7.2. “Сътрудничество между институциите и свързване в мрежи”, както и Цел 7.1. “Преход от стандартизиран подход в управлението на образователните институции към управление, основано на креативност и иновации” с подцел/дейност “Дигитализация на управлението на образователните институции и на връзката училище родители (електронни дневници)”.

Надяваме сме да сме полезни с представените препоръки и мнение и оставаме на разположение за по-детайлно мнение или подкрепа при нужда.

С уважение,

Розалина Лъскова
Изпълнителен директор
“Образование без раници” 
r.laskova @ obr.education 
(+359) 885 226012
www.obr.education
bg.khanacademy.org 
fb.com/KhanAcademyBG