НПО в образованието – подкрепа общини и финансова устойчивост

“Образование без раници” с проект по Фонд Активни граждани,
с ползи за целия сектор

Само по-доброто образование ни води към по-проспериращо общество в дългосрочен план. А във време на пандемия с непредвидим развой, отново знанието и науката са сферите, на които възлагаме най-големите надежди за справяне с кризата.

Как да подобряваме системата, кои са най-добрите практики за дистанционно обучение, как децата учат най-ефективно и т.н.? Обикновено най-големият експертен капацитет по тези теми е не просто в МОН, институциите и университетите, а в експертните граждански организации, работещи пряко с училища, учители, ученици, родители и застъпващи се пред институциите за по-добри политики. Именно до такива неправителствени организации се допитва и МОН редовно в усилията си да гарантира качествено образование за всички и в условията на Ковид-19.

Една от тези организации – “Образование без раници” – финализира в края на февруари 2021 г. проект по Фонд Активни граждани и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, по който се опита да предостави подкрепа за образованието в по-малки общини, но също така да инициира общи действия заедно с други експертни НПО в образованието за повече финансова устойчивост на сектора чрез общи действия към общини, фондации, компании и държавата.

Подкрепа за образованието в по-малки общини в Монтанско и Плевенско

С цел предлагане на подкрепа за местните училища, през изминалата година “Образование без раници” осъществи контакти с представители на общините Лом, Берковица, Червен бряг, Долна Митрополия, Левски и Долни Дъбник, както и РУО Монтана и Плевен. Двете области Монтана и Плевен бяха избрани поради по-ниски образователни резултати в предишни години.

Впоследствие бяха организирани две онлайн кръгли маси “Успешен учебен процес и реалностите на дигитализацията” за образователните общности в области Монтана, Плевен и Видин. Включиха се директори и администратори, учители, представители на РУО, на общинските администрации и на общинските съвети с ресор “Образование”. Повече за обсъжданите теми тук.

С целевите общини, както и с фирми на тяхната територия, продължават да се търсят форми на сътрудничество. Идеята е с подкрепата на местния бизнес да се инициират дейности в подкрепа на местните учители и училища за дистанционното обучение, а с подкрепата на общините да се осъществят кампании, популяризиращи напълно безплатни за всички онлайн образователни инструменти като платформата Кан Академия, която е и най-мащабната и наложена безплатна платформа за общообразователно съдържание в света.

Финансова устойчивост на неправителствения сектор, ангажиран в сферата образование

Една от “вечните теми” за гражданските организации винаги е била как в бъдеще да подсигуряват финансово дейностите си, с които допринасят за решаване на важните за обществото проблеми. Могат ли да се стимулират индивидуални лица, компании и фондации да даряват повече за експертните образователни организации в третия сектор? Има ли на общинско ниво възможност и смисъл от повече партньорства и проекти между властите и тези организации, както и повече общински програми в сферата образование – с участие на третия сектор?

Адресирайки тези и свързани въпроси, “Образование без раници” направи двe кратки, непретендиращи за изчерпателност изследвания:
1) Анализ бюджети, програми и партньорства за образование на най-големите общини, и
2) Анализ на дарителството за образование (преглед на изследвания, инициативи, мнения на Българския дарителски форум, Фондация BCause, ФРГИ и др.).

Тези изследвания станаха база за онлайн дискусията „Общински средства и дарителство – за НПО в образованието“ на 09.02.2021 г. На нея се обсъдиха възможности за общи действия на активните НПО в образованието към общини, фондации, компании и държавата, в търсене на финансова устойчивост на отделните организации и на сектора като цяло. Участие в дискусията взеха представители на Българския дарителски форум, Заедно в час, Образование България 2030, Национална мрежа за децата, Асоциация Родители, Тръст за социална алтернатива, “Подарете книга”, независими експерти и организаторите “Образование без раници”. В дискусията се набелязаха редица теми с продължение и възможности за общи стъпки, с които организациите – като общност – да адресират потенциални компании-дарители, за които образованието и науката отдавна са приоритетни сфери; да се обърнат към държавни институции във връзка с бъдещи финансови инструменти; да обмислят общи комуникационни кампании; да набележат общ интегриран подход към общини, в частност и към малки такива, каквито често имат по-голяма нужда от подкрепа.

Организационен капацитет за повече въздействие

Фонд Активни граждани подкрепя проекти за подобряване на организационния капацитет и устойчивост на одобрените граждански организации, което не е често срещана възможност. В рамките на проекта си “Образование без раници” осъществи още: дейности за повече разпознаваемост, публичност, по-добра отчетност и цялостна устойчивост на работата си – например чрез подобрен сайт, по-добра визия и структура на публичните годишни отчети за дейността; чрез план за изпълнение на нова комуникационна стратегия; обновена стратегия и нови кампании за привличане на повече редовни дарители; чрез подобрена комуникация в онлайн пространството и социалните мрежи; и чрез одит на вътрешни процеси в организацията, свързани с трудово-правните отношения, здравословните условия на труд и др.

Тези дейности означават подобрен капацитет, а той гарантира устойчивост на дейностите на организацията, в помощ на системата за по-високи образователни резултати на всички деца в България. Двете основни направления, по който “Образование без раници” работи, са:
развиване на българската версия на най-мащабната платформа за образование в света, при това напълно безплатна – Кан Академия;
обучаване и подкрепа на все повече учители да прилагат иновации и доказали се световно онлайн инструменти.

Проектът “Образование без раници: подкрепа за образование на световно ниво. Устойчиви местни партньорства, фондонабиране и организационно развитие” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 9698 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани, www.activecitizensfund.bg.

За повече информация:

Розалина Лъскова
Изпълнителен директор 
“Образование без раници”
r.laskova [at] obr.education

Този пост е разпространен в рамките на проект с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от “Образование без раници” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

МОЖЕ ЛИ КРИЗАТА ДА БЪДЕ ВЪЗМОЖНОСТ?

С помощта на Столична община – да! Радваме се да споделим, че нашето сдружение подписа договор за новия ни проект “Анти-чупливост чрез облачни решения” с подкрепата на Столична община и Асоциация за развитие на София.

Проектът ще гарантира добрата работа на екипа на “Образование без раници” както дистанционно, така и в офиса. В “Образование без раници” създаваме инструменти и споделяме практики за модернизация на образователната система. Минимизираме разликата между криза и нормално време – винаги търсим възможности да подпомагаме образователната система, дори целим тя да е “анти-чуплива”. 

Анти-чупливостта е ефект, при който трудностите водят до естествен разцвет, вместо разпад. Например, това е разликата между разпадането на учебния процес в началото на пандемията в някои училища и бързото разширяване на арсенала от инструменти и практики в други училища. Разликата е умната дигитализация. Колкото по-добре се справяме в “Образование без раници” като организация, толкова по-ефективно подкрепяме системата и сме по-добър пример и в обученията си за учители и директори. Разбира се, преди да променим света, трябва да продължим да адаптираме себе си. 

Основните цели на проекта са:

  • да научим и развием още по-добри практики чрез най-адекватните към момента дигитални инструменти в български условия и сферата на образованието, 
  • да оптимизираме работните си процеси чрез допълнителна дигитализация,
  • да премахнем сериозните ограничения, наложени от хипер-ниско-бюджетния ни подход до момента, защото нашата практика показа, че някои безплатни инструменти не са достатъчни по време на криза.

Конкретните резултати, които очакваме да постигнем, са:

  • да подобрим нашата комуникация чрез увеличаване и подобряване на бюлетините и груповите имейли, чрез прецизиране таргетирането им и по-адекватно оформление и функционалност за получателите;
  • да предоставим безплатни услуги за родителите и училищата на базата на анализи на данни с облака на Amazon (AWS), включително визуализиране на данни от МОН и НСИ, както и Кан Академия, например кои образователни материали се ползват най-много и кои да развиваме още чрез “Образование без раници”;
  • да подобрим нашия сайт от гледна точка на функционалност;
  • да подобрим капацитета си за работа чрез нова техника, използването на надградени версии на платформи като Asana, Zoom и др.

Линк към нашата Фейсбук страница, където да следите напредъка и по тези теми: https://www.facebook.com/KhanAcademyBG

Базов анализ на дарителството в образованието

Цел на анализа

Идеята на настоящия кратък анализ е да бъде база за дискусия с всички активни НПО, работещи в сферата на образованието, с цел съвместни действия за повече финансова устойчивост на целия сектор. Анализът е изготвен в рамките на проект “Образование без раници: подкрепа за образование на световно ниво. Устойчиви местни партньорства, фондонабиране и организационно развитие” към Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021, www.activecitizensfund.bg. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от “Образование без раници” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Обобщение на основните въпроси, възникващи пред НПО в образованието

Подкрепа от компании и фондации

  • Как да надградим плавното нарастване на дарителския ресурс от компаниите и растящо убеждение в КСО – как още да стимулираме дарителството (за образование) от страна на бизнеса, от местни (корпоративни) фондации? Ако в последните години така или иначе се отчитат тенденции за спад на общия обем дарения, то какво можем да правим още, за да увеличаваме дарителството (за образование) в България, особено по време на и след “криза” (като тази около Covid-19)? Може ли по някакъв начин ефектите от кризите все пак да се тушират и компаниите да се мотивират да даряват (повече) и за образование, например чрез потенциала на образованието за устойчивостта и растежа на икономиката, както и чрез правилна комуникация? Можем ли да очакваме по-големият % компании и фондации да не променят дейностите си и да продължат замислени инициативи? Как да се напаснем към естествен спад на обемите дарени средства
    • Как по-добре да признаваме ролята на дарителите
    • Как да работим по-добре за имиджа на каузата и организацията си – пред бизнеса и фондациите, но и пред други партньори посредници?
    • Как да подобрим отчетността и комуникацията на даренията и постигания от тях ефект?
    • Можем ли да идентифицираме и комуникираме по-добре спешните нужни в образованието и най-уязвимите групи – в образованието?
      Остават ли приоритетни за дарителството за образование (от фондации и бизнеса) нуждите от образователна инфраструктура и устройства, достъпа до образование, функционалната грамотност, практическите знания и умения? Или искаме да работим повече (и как) и в други аспекти? До каква степен след Covid-19 можем да очакваме компаниите да променят дарителски акценти като младежи след гимназиален курс и тяхното кариерно ориентиране и заетост; млади педагози; жените в науката?
    • Ако търсим и (още) пресечени точки (от гледна точка на дарителите) между образование, наука и другите приоритетни сфери на дарителство, то може би да имаме предвид и сфери като социалната, като човешки права и гражданско участие, опазване на околната среда, младежко развитие и реализация, функционална грамотност, развитие на местните общности. 
  • Как да обединяваме (индивидуални и корпоративни) усилия и ресурси, да инициираме партньорства между институции и частния сектор и да предлагаме интегрирани решения за системно и дългосрочно решаване на проблеми? Как да се възползваме от прогнозата на ФРГИ за повече стратегическо дарителство от страна на фондациите и компаниите с визия за дълготрайна и устойчива промяна? 
    • Как да запазим/ надградим тенденцията (от преди ковид кризата), че фондациите и бизнесът подкрепят приоритетно сферата “Образование и наука”? Дали интересът към сферата образование и знание не е потенциал за 2021 г., на база на който – след коронавируса и инвестиционното внимание върху здравеопазване и хуманитарна подкрепа през 2020 г. – бизнесът да реши да инвестира стратегически и в образованието? 
    • Може би да помислим за по-голяма партньорска инициатива или фонд за подкрепа на проекти с интегриран подход в образованието, обединяващ нужди и усилия на институции като МОН, общини, НПО и индивидуални дарители? Да обединяваме все повече усилия в общи, по-стратегически инициативи и програми между различните НПО в образованието, както и с институции и бизнеса, така че да привличаме по-лесно и по-дългосрочно подкрепа от фондациите, а и от други големи дарители
  • Кои са примерите за успешни дългосрочни или по-различни партньорства между компании и НПО, и какво секторът може да научи от тях? 
  • Служителите на компании са потенциал за редовна подкрепа за НПО под формата на финансови и нефинансови дарения
    • Особено важно е да имаме посланици на своята кауза сред служителите на дадена компания, които да се ангажират лично на терен, да ни познават добре.
    • Можем да използваме засиления през последните години интерес на младите хора и служители към иновации в сфера образование, може би дори в комбинация с интереса им и към екологични каузи, развитие на дигиталните технологии, човешки права. 
    • Все още има нужда от повече експертна подкрепа за компаниите при въвеждане на програми за ежемесечно дарителство и система за месечните отчисления.

Подкрепа от индивидуални физически лица

  • Как да се изграждат нагласи и навици за редовна подкрепа, вкл. за образованието (и в криза даряват по-скоро тези, които имат развита нагласата)? 
  • По какъв начин 1) да се стимулират допълнително даренията на физически лица, и 2) вниманието и даренията да се насочват в по-голяма степен и към сферата образование
    • Може би въз основа на комуникационни кампании около конкретни проблеми и/или персонални казуси и лесни канали и начини за дарения (може би закупуване на стоки и услуги с кауза, дарителство в онлайн платформи и по ведомост; смс; помощ директно към нуждаещи се); паралелно с добра комуникация и повече отчетност.
    • Може би и с повече натиск към държавата за ангажимент към насърчаване на дарителството, например с повече видимост на данъчните облекчения, по-малко свързана с тях административна тежест и др. 
  • Ако финансовото състояние на хората е все по-затруднено около кризи като при пандемията – а това е водеща бариера пред дарителството, тогава към какви мерки извън индивидуалните дарения да се насочим?

Подкрепа от еднолични търговци

  • Може ли интересът на едноличните търговци към данъчни облекчения да се използва като стимул за повече дарения?
  • Дали ЕТ могат да се стимулират да даряват повече и в подкрепа на местни образователни каузи?   

Подкрепа от държавата

  • Реалистично ли е да изискваме повече публични (държавни) финансиращи механизми и ако да, кои/какви биха били най-смислени – за сферата образование? 
  • Дали и как да упражним повече натиск към държавата за ангажимент към насърчаване на дарителството, например с олекотяване и повече видимост на възможностите за данъчни облекчения?

Има ли смисъл в контекста на Ковид кризата да се настоява държавата да третира НПО равностойно с другите икономически субекти – да ги подкрепи с целенасочено финансиране за запазване на работните места, с гъвкави безусловни субсидии и нарочно финансиране за увеличения обем работа, както се обобщава в изследваното на BCause?

Целият анализ можете да разгледате или изтеглите от файла по-долу:

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Базов анализ на общинските бюджети за образование

Цел на анализа

Идеята на настоящия кратък анализ е да бъде база за дискусия с всички активни НПО, работещи в сферата на образованието, с цел съвместни действия за повече финансова устойчивост на целия сектор. Анализът е изготвен в рамките на проект “Образование без раници: подкрепа за образование на световно ниво. Устойчиви местни партньорства, фондонабиране и организационно развитие” към Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014-2021, www.activecitizensfund.bg. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от “Образование без раници” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

В обобщение:

Може би най-адекватният начин за иницииране на местно партньорство с конкретно финансово измерение между община и едно или повече експертни ЮЛНЦ е да се предложи конкретна инициатива или дори програма в сферата образование, които в крайна сметка да бъдат приети с решение на Общинския съвет и включени в бюджета на общината. Също, съветът на училищни директори към ЮЛНЦ е: да подхождат с конкретни, стегнати предложения към общините, с по-дългосрочна визия, с конкретни цели и измерители за резултат и очаквано въздействие, така че една община лесно да може да види съответствието с местни или национални програми и цели и да прецени дали да партнира/ финансира с местни средства. В идеалния случай общините ще заделят средства за специални програми за съвместна работа с НПО в образованието, ще имат ясни цели и критерии за финансиране на една или друга инициатива и дори конкурсно начало, както и детайлна отчетност в последствие. 

Не са разгледани в този анализ възможностите за партньорства около общински имоти или друга общинска собственост и активи, но и те могат да са от интерес за някои ЮЛНЦ.Във връзка с разходването на средствата за делегирани бюджети, разговорите за партньорства следва да се водят с директорите на образователните институции, доколкото въобще те имат свобода на решение по определени пера/ дейности. Относно средствата от държавния бюджет за национални програми за развитие на образованието, теоретично могат да се водят разговори с МОН за финансирането на общински програми с предвидена роля на експертни НПО. А финансираните със средства от държавния бюджет дейности за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, както и т.нар. други дейности, спомагащи за повишаване на обхвата и равния достъп до образование, могат да се предоставят на доставчици на социални услуги за деца, което може да е възможност за ЮЛНЦ – доставчици на съответни услуги.

Целият анализ можете да разгледате и/или изтеглите от файла по-долу:

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Дългогодишният ни сътрудник Райна Павлова за работата като експерт по математика за Кан Академия

И предизвикателствата пред превода и адаптирането на материалите на Кан Академия на български

В българското училище математиката се изучава като единен учебен предмет. Обучението е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с постигане на изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет и с изграждане на ключови компетентности на ученика.
До 10 клас обучението по математика се реализира в рамките на общообразователната подготовка, а в 11 и 12 клас то се осъществява на две нива – общообразователна и профилирана подготовка. Общообразователното ниво включва получаването на основни знания и умения, съобразно учебната програма за всеки клас. Тяхното усвояване осигурява на ученика изграждане на необходимата математическа култура за дадения клас и създава необходимата база за успешното му обучение по математика в следващите класове.

Основната дейност на колектива на сдружение „Образование без раници“ е насочена към превод на български език на предоставените от Кан Академия учебни материали, както и разпределението им по класове и теми, съобразно учебните програми, разработени от МОН.

До момента преведените учебни материали са подредени по теми съобразно актуалните учебни програми от първи до 10 клас включително. Вече са качени на сайта и трите курса по новата учебна програма за 11 клас, валидна от тази учебна 2020/2021 година: общозадължителната подготовка, Модул 1 Геометрия и Модул 2 Елементи на математическия анализ от профилираната подготовка по математика. Този начин на подредба дава възможност на учителите лесно да намират подходящи материали за дадена тема. Всички материали са разработени на достъпно ниво, така че учениците да могат да ги използват както за работа в час с помощта на учител, така и за самостоятелна подготовка. Многобройните упражнения дават възможност за проверка на усвоените знания както от учителя, така и самостоятелно от ученика (и/или родителя), което в момент на дистанционно обучение е изключително полезно.

Много важна страна на използването на материали от сайта на Кан Академия е, че това става безплатно, а това дава шанс на ученици с различни финансови възможности да ползват без ограничения предоставените на сайта материали.

Поради спецификата на терминологията в областта на математиката, преводът на материалите от английски език на български език не може да мине без участието на експерти по математика. Работата на всеки експерт по математика се състои в две направления. В едното направление той използва опита си като дългогодишен учител по математика, за да преценява за кой клас и по коя тема може да се отнесе даден материал съобразно българската учебна програма.

Във второто направление е необходим превод на математическите термини от английски език на български език. Тук, поради често срещана голяма разлика в терминологията, се налага да се разглежда математическата основа на даден термин, за да се намери адекватен термин на български език, защото понякога буквалният превод означава нещо друго на български език.

Като пример ще дам терминът „Scalar multiplication (of vectors)“. Буквалният превод на този термин е „скаларно умножение (на вектори)“, което много напомня на „скаларно произведение (на вектори)“, но двете неща нямат нищо общо помежду си, освен че и двете се отнасят за вектори. В първият случай става въпрос за умножение на вектор с число (скалар), а във втория – за умножение на два вектора, в резултат на което се получава число (скалар).

При консултациите относно преводите експертите също така обръщат внимание и на начина на изписване на математическите символи, тъй като и тук има разлика при различните езици.

С една дума, колективът на сдружение „Образование без раници“ е извършил и извършва огромна работа, с която подпомага дейността на учители, ученици, преподаватели и студенти в областта на математиката, пък и на други науки.

Райна Павлова

Завършва с отличие през 1969 г. ВПИ „Паисий Хилендарски“- гр. Пловдив, специалност математик и учител по математика и физика. В продължение на 28 години г-жа Павлова е научен сътрудник по иконометрика и математическа статистика в ИВТ Варна; хоноруван асистент по висша математика във ВИНС Варна и хоноруван асистент по математическа статистика във ВСУ – Варна. Г-жа Павлова е дългогодишен учител по математика и физика в гимназиален етап в ПГ по ЗГС с. Стефан Караджа, обл. Варна и вече 5-та година експерт по математика към сдружение „Образование без раници“. Ползва руски, френски и английски език.