В офиса на Khan Academy

Преди известно време Даниел от нашия екип беше в офиса на Khan Academy. Прочетете неговия кратък пътепис. 🙂

10525731_790329895718_5633094432361981702_n

До Чикаго

Наскоро ми се отвори работа с клиент в Чикаго. Дълго мислихме с колегите кога да пътуваме до там и накрая решихме – Време е, там сме след седмица! Също, брат ми започваше работа в Силициевата долина и реших, че ще е добре да му гостувам няколко дена, за да видя откъде идват чудесата на технологиите. Още повече, че къщата на брат ми е на някакви си 6 километра от централата на Кhan Аcademy. Нямах много време за планиране и набързо разпратих мейлите – на КА, че би било страхотно да се видим, и на брат ми, че трябва да ме подслони някъде, а и да измисли какво ще правим за финала на Световното. Понеже нямам време да ти разказвам за брат ми, само ще спомена, че се получи страхотно барбекю за Финала, и че бях за Германия през цялото Първенство!

Кацнах в Чикаго на 8. юли. Ако някога идваш към Щатите, задължително посети Ветровития град – особено през лятото! Слънцето беше меко, а разходките между Милениъм парк и легендарните небостъргачи винаги вдъхновяват. Що се отнася до КА, две вдъхновяващи неща се случиха в Чикаго. Първо, Джесика, професионалната и талантлива координаторка на Международния проект на КА, прие поканата ми за среща. И второ, видях се с една от големите ентусиастки за българското образование в чужбина. Тя за пореден път показа интереса си към общата ни кауза, като този път ни дари $500. Както се разбрахме, с тези пари ще продължим платената част от превода на сайта на КА на български език. От сърце – благодаря!

До Гугъл

На 10. юли малко след полунощ кацнах на летището в Сан Франциско. (за СФ също нямам време да ти разкажа: нито за живописните улички, мостове и природа, нито за крайностите на богатство и бедност, които могат да се видят на много малко места по света). Та, не случайно американците викат на нощните полети “червено око”. Полузаспал, но почти на себе си, успях да намеря таксито, което бях търсил по Гугъл предния ден. Извадих телефона си, за да се уверя по Гугълските карти, че ме водят в южна посока, и след това видях в Гугълския g-мейл, че Джесика ми е изпратила точния адрес на КА за петък, 11. юли. И къде е този адрес?

Адресът на КА е в кампуса на Гугъл. Оказва се, че създателите на Търсачката са дарили място за офиси на КА.  Но преди да те заведа до офиса, нека спрем да си поемем дъх и да се огледаме къде сме попаднали. Не, това, това не е раят на Земята или пък откъс от Алиса в страната на чудесата. Нито пък е някаква комунистическа или капиталистическа утопия – макар да прилича и на двете! В сърцето на Гугъл сме – на ъгъла на Чарлстън роуд и Алта авеню. Тревата, както винаги, е окосена до бляскаво зелено. Тортата на масата в тревата, както и групата от 20-ина младежи ми подсказва, че ще изненадват някой колега за рождения му ден. Знакът в далечината отбелязва офисите на Ютюб. Отсреща е “Сграда 42” – с огромно 42 написано на стената, не толкова да се знае кой работи там, ами защото 42 е митологичното число от Пътеводилетя на галактическия стопаджия. Но “Сграда 40” е по-полезна, с безплатните сокове и фрешове, а пък “Сграда 43” е по-интересна, с копието си на “Космически кораб 1”, първия частен самолет излетял отвъд границите на планетата ни. Именно в “Сграда 43” се разминаваме по случайност с шефа на Търсенето в Гугъл – човекът в къси панталонки и черна тениска, чиито продукт аз ползвам между 100 и 1000 пъти всеки ден! Онези статуи на Кит Кат, на зелен робот, и на разноцветни бонбони може да са ти познати – те увековечават различните версии на операционната система Андроид. Но време е да се придвижим до офиса на КА – надявам се тази картина да ти е казала достатъчно за средата, в която се случва Академията. Онези електромобили там са безплатни, но само за работниците в Гугъл. За нас е по-лесно да вземем едно от стотиците безплатни червено-жълто-зелени колела – само на пет минути от целта сме все пак.

В Академията на Кан

Двойната врата, на която пише “Khan Academy” ми подсказва, че съм намерил правилното място. Тъкмо да вляза, и млад мъж набързо излиза оттам – по вид изглежда на инженер, но макар да е 17ч в петък, все още не е нарамил завкъщи чантата с лаптопа, ами явно закъснява за среща. Влизам в привидна неразбория – към 15 човека стоят прави в средата на оргомно помещение, докато други, също прави, работят на компютрите си. Джесика излиза от тълпата и ми подава ръка: “Даниел?”; “Да, приятно ми е най-после да се запознаем на живо.”, отвръщам аз. Тя ми разяснява, че хората са се събрали заради “Петъчния хляб”, традиция в КА, при която всяка седмица някой от екипа пече нещо за колегите. Джесика ми предлага питие от хладилника, подава ми няколко подаръка от КА и ме повежда за разходка из офиса. Листчетата на своеобразното дърво на стената съдържат снимките на повечето хора в офиса. КА продължава да расте – вече 65 души в централата. Самият офис е редица от бюра, със стаи за срещи отстрани. Не е ясно къде седят шефовете, но и в тази организация това и няма голямо значение – всички работят заедно за една кауза, говорят си, обменят идеи и щракат скоростно на компютъра – било то машинен код, задачи за първолаци, или инструкции за преводачите. Минаваме и покрай Динозавъра Рекс, около който се пиело чай от време на време. Поглеждам в самия Рекс, който е по-висок от мен, и разбирам, че той всъщност е уред за фитнес – използва се често, поне според Джесика.

Влизаме в една от стаите за срещи. В английския няма разлика между “вие” и “ти”, но без никакво съмнение ще си говорим на “ти”. След като обменяме личните си истории, говорим за проекта в детайли. Няма да те отегчавам с подробности, а ти така или иначе може да знаеш много от тях.

Време е да си ходим – все пак наближава 19 часа в петък и хората искат се приберат при семействата си. Нека отбележа, че в офиса все още има към 20 души. Стискаме си ръцете и изкарваме телефоните за обща снимка. Аха да излезем, и покрай нас на висока скорост минава млад мъж. Носи бяла тениска и къси светли панталони. Изглежда някак познат, но в първия момент решавам, че ми се е сторило. Салман Кан спира до нас и се съгласява да се снимаме заедно. Поредната щастлива случайност в това пътуване.

След разговора излизаме на пица с адвокатите за норвежкия и тамилския езици. Те са достатъчно любезни да ме откарат до брат ми. “Много ми беше приятно да се запознаем!”; “И на мен – ще продължим разговорите по чата.”

И назад

Какви са заключенията от визитата? Много от работниците в КА са от Гугъл, а стажантите са крем-де-ла-креме на най-добрите университети в света. Заплащането е добро, което допълнително гарантира качеството на хората. Много от тях пишат компютърен код, което означава че платформата продължава да се развива. Културата е като в старт-ъп, почти без стени в помещението и с много играчки по бюрата на хората. Според това, което видях с очите си, поне още няколко години ще продължава растежът на идеята наречена Кан академия!

Едно мнение за “В офиса на Khan Academy

  1. Браво и поздравления на Даниел за приключението.
    Ще се радвам да се запозная с него и да обеменим опит и мнения относно Чикаго, MOOCs, образователни платформи и пр.
    Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *